Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Пит тръгна след нея на зигзаг, за да не изглежда, че я следва, и когато я наближи на няколко мили, намали скоростта. Яхтата бавно заобиколи Гьокчеада и се насочи към турския бряг, като намали още скоростта. Пит също зави и я последва — плаваше успоредно с бандитите, като гледаше да е навътре в морето, но и да не изпуска от очи луксозния плавателен съд.

Отдалече „Куршум“ приличаше на малка моторница, излязла за следобедна разходка.

Яхтата продължи още малко на север по западното крайбрежие на Турция, след това намали още скоростта и зави в един залив. Пит и Джордино минаха с висока скорост покрай залива и успяха да видят няколко сгради и кей, на който беше пристанал някакъв кораб. Пит продължи още миля и спря.

— Имаме две възможности — започна Джордино. — Можем да пристанем някъде и да отидем до залива пеша. Или да изчакаме да се стъмни и да влезем в залива под вода.

Пит огледа назъбената брегова линия.

— Сигурен съм, че тук няма много места, където бихме могли да пристанем. Освен това, ако Зибиг или някой от нас бъде ранен, измъкването ще е проблематично.

— Съгласен. Значи ще влезем в залива.

Пит погледна оранжевия циферблат на водолазния си часовник „Докса“.

— След час ще започне да се мръква. Тогава можем да потеглим за залива.

Времето мина бързо. Пит съобщи на „Егейски изследовател“ местоположението им и нареди на Руди да докара кораба до точка на изчакване на десет мили от залива. Джордино използва времето, за да намери цифровизирана карта на бреговата линия и да въведе маршрута на подводницата до центъра на залива. Щом се спуснеха под водата, автопилотът щеше да поеме управлението до въведените координати.

По здрач Пит закара „Куршум“ на половин миля от залива и изключи дизелите за надводно плаване. Джордино затвори херметично двигателния отсек, отвори няколко крана и позволи на водата да нахлуе в баластните цистерни. Първо се напълни носовата и подводницата се плъзна под водата.

Пит пусна електродвигателите. Потисна желанието да включи фаровете, когато водата около пластмасовия наблюдателен купол почерня, и подкара бавно напред, докато Джордино не каза:

— От тук поема автопилотът.

— Сигурен ли си, че това чудо няма да ни блъсне в някоя подводна скала?

— Оборудвани сме с високочестотен сонар, който разчита терена на стотина метра пред нас. Автопилотът сам ще прави малки промени в курса, когато се появят някакви препятствия. Ако обаче става дума за нещо голямо, ще ни уведоми, за да вземем ние решение.

— Значи ни лишава от удоволствието да плаваме наслуки — измърмори Пит.

Нямаше нищо срещу компютрите, но когато ставаше дума за управление на кораб, се придържаше към традициите. Никога не се чувстваше напълно спокоен, когато компютърът заемаше мястото на кормчията. Беше убеден, че усеща в обстановката над и под водата нюанси, които убягват на машините. Или просто си въобразяваше. Сега седеше с отпуснати ръце, готов да се намеси веднага, ако стане нужда.

„Куршум“ се потопи на дълбочина девет метра, компютърът включи електрическите двигателни дюзи и миниподводницата се понесе бавно по предварително програмирания маршрут. Автопилотът нанасяше малки корекции в курса заради течението. След няколко минути се вмъкнаха безшумно в залива и поеха към центъра на пристанището. Екранът на сонара беше чист. След малко на него замига светлинка и електродвигателите спряха — бяха стигнали до зададените координати.

— С това завършва автоматизираната част от програмата — обяви Джордино.

Ръцете на Пит вече бяха на контролните лостове.

— Е, да видим дали можем да намерим място за паркиране — отговори той.

Като изхвърляха водата от баластните цистерни на малки порции, те бавно започнаха да се издигат, докато пластмасовият купол не се подаде няколко сантиметра над повърхността. Видяха над главите си небето, което се намираше в последните мигове сумрак, преди да падне нощта, а водата около тях вече изглеждаше черна. Джордино изгаси осветлението на пулта за управление, с изключение на няколко индикатора, после изхвърли още малко вода от баластните цистерни, та подводницата да изплава още няколко сантиметра.

Вторачиха се в бреговата линия.

Само северната част на залива беше населена. Там се издигаха три сгради.

Италианската яхта се виждаше ясно. Беше пристанала отдясно на кея зад малък катер. От другата страна на кея беше вързан голям ръждясал товарен кораб. Кран на релси товареше нещо в трюма му на ярката светлина от няколко прожектора.