Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— И какво друго поискаха? — попита Пит.

— Всички извадени находки. Казах им да напуснат кораба ми. Не го приеха много добре и ме подкараха с Руди към мостика, заплашиха да ни убият. Екипажът нямаше какво друго да прави, освен да се подчини.

— Всичко ли отнесоха? — попита Джордино.

— Да. Ометоха лабораторията и се изнесоха с яхтата си точно преди вие да се покажете от водата.

— Но не и преди да ни заповядат да зарежем разкопките и да не използваме радиостанцията.

— Много ми е неприятно, че трябва да ти го кажа, Руди, но те не само са взели всичките ни артефакти, но и са изкопали твоя монолит.

— Това е най-малкото — отговори мрачно той. — Отвлякоха Зибиг.

— Да — каза капитанът. — Попитаха кой отговаря за разкопките и отведоха доктор Зибиг.

— След убийството на Айвърсън и Танг няма да се поколебаят да убият и него — тихо каза Джордино.

— Вече опитахте ли да се свържете с някого?

— Да, току-що говорих по сателитния телефон с тяхното министерство на културата. Те потвърдиха, че не притежават яхта и не са изпращали контролни органи в този район. За съжаление не разполагат с никакви плавателни съдове наоколо. Насочиха ни към Измир, където можем да дадем показания.

— А междувременно онези ще изчезнат заедно със Зибиг — каза Пит.

— За жалост не можем да направим кой знае какво — въздъхна капитанът. — Яхтата е поне два пъти по-бърза от „Егейски изследовател“. Няма начин да ги настигнем. А когато стигнем до пристанището, ще можем да уведомим и нашите власти.

— Познавам една хубавица, която може да настигне яхтата — обади се Джордино.

— Сигурен ли си, че е готова? — попита Пит.

— Да. Като гладен алигатор в езеро с патици.

Трябваха им само няколко минути за проверка на годността на системите, преди новата миниподводница на Джордино да се озове във водата.

Джордино набързо провери дали всичко работи както трябва, а Пит се свърза по радиото с мостика на „Егейски изследовател“:

— „Изследовател“, тук „Куршум“, дайте ми сегашните координати на целта.

— Според радара държи постоянен курс нула-един-два градуса — отговори Руди Гън. — Намира се на около десет мили северно от нас.

— Разбрано, „Изследовател“. Движете се с максимална скорост, докато ние се опитваме да хванем заека. Край.

На Пит не му харесваше идеята да си играе на гоненица в миниподводница. Поначало миниподводниците винаги бяха разчитали на акумулатори за придвижването си и това ги правеше бавни, а освен това имаха много ограничен обсег. Обаче „Куршум“ беше нарушил обичаите при разработка на миниподводници.

Наречена така по-скоро заради скоростта, а не заради формата си, подводницата беше разработена по проект на „Марион Хайпър-Събс“. Проектът на НАМПД представляваше съчетание между стоманена кабина и високоскоростна моторница. Като подводница „Куршум“ можеше да се спуска на дълбочина триста метра. На повърхността дизелови двигатели в херметичен отсек, както и резервоар с вместимост 230 литра й позволяваха да изминава дълги разстояния с висока скорост. Тази конструкция позволяваше на подводницата да стига до отдалечени работни терени, без да има нужда от съпровождащ кораб.

— Готови за плаване по повърхността — обяви Джордино и натисна бутоните на стартерите на двата двигателя с турбоусилватели.

Двата дизела с по 500 конски сили мощност заработиха и зад тях се понесе дълбоко буботене. Джордино провери няколко индикатора на пулта за управление, после се обърна към Пит и каза:

— Готови сме за тръгване.

— Да видим какво може — отговори Пит и бавно премести дроселите напред.

Мощните дизели изстреляха подводницата и двамата буквално залепнаха на седалките. След няколко секунди „Куршум“ вече беше издигнал над водата обтекаемата си обвивка и се носеше по вълните. Щом се увери, че „Куршум“ е стабилен, Пит леко увеличи скоростта. Тъй като контролната кабина се намираше на носа, имаше усещането, че летят над водата.

— Трийсет и четири възела — каза Пит, след като погледна дисплея. — Хич не е зле.

Джордино кимна и се ухили.

— Сигурен съм, че може да вдигне над четирийсет, ако морето не е бурно.

Носеха се на север в Егейско море. След двайсетина минути на хоризонта се появи черна точка. Продължиха да преследват яхтата още час, като я доближаваха постепенно и правеха широки завои около големите танкери, които идваха от Черно море. Скоро пред тях се показа големият турски остров Гьокчеада и яхтата се насочи към източната му страна.