Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Зибиг погледна проснатия на пода Челик. Мъжът беше в безсъзнание и на главата му беше изскочил голяма цицина.

— Мъртъв ли е?

— Не, просто спи — отговори Пит и като забеляза, че проснатият мъж започва да помръдва, добави: — Предлагам да се махаме, преди да са се свестили.

— Чакай… — каза археологът и пристъпи към стелажа на Гън.

Пит поклати глава.

— Твърде голям е за сувенир тоя камък.

— Позволи ми само за миг да погледна надписа — помоли се Зибиг. Почисти вдлъбнатините на буквите и бързо прочете написаното на латински, и то няколко пъти, като се мъчеше да запомни думите. После погледна Пит с извинителна усмивка. — Прекрасно, запомних го.

Тръгнаха към вратата и в момента, когато я отвори. Пит се озова пред привлекателна жена с черна коса, която тъкмо се готвеше да влезе. Пит знаеше, че вече е виждал това лице, но елегантните й дрехи не пасваха на спомена му. Мария обаче го позна веднага и попита заповеднически:

— Ти пък откъде се взе?

Грубият й глас бе същият, който го заплашваше в подемния резервоар в Истанбул. За миг Пит се изненада от появата й тук, но после всичко му стана ясно. Значи крадците от Топкапъ бяха обрали офиса на Рупе, което пък ги беше отвело до местоположението на потъналия кораб.

— Аз съм от отряда за борба с порока в Топкапъ — отговори той сухо.

— Тогава ще умреш със своя другар — изсъска тя, но когато погледна покрай тях и видя брат си и пазача на пода, на лицето й се изписаха страх и гняв и тя бързо отстъпи назад и понечи да се обърне към склада и да извика за помощ. Една силна ръка обаче изникна от сенките и я сграбчи през кръста, а друга също толкова силна ръка й запуши устата. Разярената жена зарита и замаха ръце и крака, но беше като играчка в мечешката прегръдка на Ал Джордино.

Той я изнесе в коридора, като пътьом кимна приятелски на Зибиг, и попита:

— Къде да я сложа?

— Бих предпочел да е в най-дълбоките турски зандани — отговори Пит, — но засега ще трябва да се задоволим с някой килер.

Огледа се, видя тясна врата под стълбата към втория етаж, кимна натам и Джордино блъсна Мария вътре. Зибиг донесе стол и подпряха дръжката на вратата. Отвътре веднага се понесоха приглушени викове и бараж от ритници разтърси вратата.

— Голяма вещица е тая — измърмори Джордино.

— Нямаш представа колко си прав — отвърна Пит. — Да се махаме.

Изскочиха от сградата и забързаха към кея. Запаленият камион все още беше приковал вниманието на всички и като се стараеха да не крачат твърде бързо и се придържаха в сянката на товарния кораб, тримата минаха покрай яхтата и малкия катер. Щом се измъкнаха от силно осветената част на кея, се поуспокоиха и когато наближиха кърмата на товарния кораб, Пит реши, че вече са се отървали.

— Следваща спирка — „Егейски изследовател“ — измърмори Джордино.

Но изпълнените им с надежда сърца се вледениха, когато стигнаха края на кея. „Куршум“ го нямаше.

Челик бавно започна да се свестява. В главата му туптеше остра болка, ушите му бучаха. Надигна се несигурно първо на колене, а после се изправи и щом се отърси от замайването, осъзна, че бумкането, което беше сметнал, че е в собствените му уши, всъщност идва отнякъде отвън. Чу приглушения глас на сестра си, отиде до килера, дръпна стола, който блокираше дръжката и отвори вратата. Мария изхвръкна отвътре почервеняла от гняв, но щом видя замаяния си брат, възкликна разтревожено:

— Озден, добре ли си?

Той се попипа по цицината и изпъшка:

— Да. Какво стана?

— Беше онзи американец от изследователския кораб. С един друг взривиха камиона, вмъкнаха се тук и освободиха археолога. Сигурно са проследили яхтата.

— Къде са моите еничари? — попита той, като леко се олюляваше.

Мария посочи проснатия до масата пазач.

— Нападнали са и него. Останалите разследват експлозията.

Хвана Челик под мишница, сложи го да седне в едно от кожените кресла и му наля вода.

— По-добре си почини. Аз ще вдигна тревога. Не може да са стигнали твърде далеч.

— Искам главите им! — изсъска той и затвори очи, изтощен дори от това усилие.

Мария излезе на верандата точно когато двама от наемниците идваха към къщата.

— Пожарът е изгасен — докладва единият.

— Бяхме нападнати и нападателите отведоха пленника. Веднага претърсете кея и брега — нареди тя. — Ако не ги намерите, вземете яхтата и претърсете залива. Сигурно са дошли по вода.

Мъжете хукнаха да изпълнят заповедите, а Мария се загледа към тъмния залив. Усещаше, че нападателите са все още наблизо. Хищна усмивка плъзна по устните й, а гневът й премина, докато обмисляше отмъщението си.