Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Джордино се взираше във водата. Дали „Куршум“ не беше потънал? Невъзможно. Пристъпи към черната желязна халка, за която беше вързал въжето. От него нямаше и следа.

— Сигурен съм, че го завързах здраво — каза той.

— Значи някой го е отвързал — отбеляза Пит и заоглежда пристанището.

— Малкото корабче. Катерът. Не беше ли пред яхтата, когато слязохме на брега?

— Прав си. Сега е зад нея. Може би е изтеглило „Куршум“ някъде?

В този момент чуха висок женски вик, последван от мъжки крясъци. Пит надникна иззад кърмата на товарния кораб и видя неколцина въоръжени мъже да тичат към кея.

— Купонът свърши — каза той и погледна към водата. — Май вече е време да се намокрим.

— Не ме е страх от водата — каза Зибиг с крива усмивка, — но не ми се нрави идеята да се удавя с белезници на ръцете.

Джордино го хвана за рамото.

— Насам, приятелю, ей сега ще те уредим със сухо местенце.

И го поведе към подредените наблизо празни варели. Бързо отмести три, натика Зибиг в освободилата се ниша и обяви като досаден келнер:

— Място до оркестъра за един.

Зибиг седна на земята, подви крака и попита:

— Може ли една водка с кола, докато чакам?

— Веднага щом забавата свърши — обеща Джордино и започна да подрежда варелите пред него. — Да не си мръднал, докато не се върнем.

— Не се тревожи — отвърна Зибиг. — Няма къде да ходя.

— Мисля, че трябва да изчезваме — каза Пит и пристъпи към ръба на кея. Метална стълба се спускаше във водата точно под краката им.

— След теб съм — прошепна Джордино и двамата бързо се спуснаха по стълбата и тихо се плъзнаха в черната вода.

Заплуваха между колоните на кея, за да не ги видят отгоре. Пит вече беше съставил план за бягство, но сега беше изправен пред дилема. Да откраднат катерчето или яхтата беше най-добрата им възможност. Катерчето беше по-лесно за превземане, но бързата яхта щеше да ги настигне с лекота. Той тъкмо започна да се подготвя за вдъхващата страх задача да превземат яхтата без оръжия, когато Джордино го потупа по рамото. Пит се обърна и го погледна.

— „Куршум“ — прошепна Ал.

Дори в мрака Пит видя белите му зъби — Джордино се беше ухилил широко. Пит се вторачи напред. Ниско във водата зад катера видя купола на подводницата. Бяха минали точно покрай нея, докато се опитваха да скрият Зибиг от погледите на преследвачите.

Тихо доплуваха по-близо. Въжето на подводницата беше вързано за кърмата на катера. Подозрителният пазач явно беше слязъл на кея, след като Пит и Джордино бяха минали покрай него със стълбата, и бе открил странния плавателен съд.

Сега стоеше на катера с автомат в ръце и гледаше към кея. В щурманската рубка имаше още един мъж.

— Най-добре ще е да изтеглим „Куршум“ в залива, преди да се потопим — прошепна Пит. — Ти се качи, за да го подготвиш за потапяне, а аз ще се оправя с пазача.

— Въоръжен е — отбеляза Джордино. — Ще имаш нужда от помощ.

— Ами измисли нещо тъпо, докато се кача и го изненадам в гръб.

След тази шега си пое дълбоко дъх и се гмурна.

Пазачът не знаеше каква е тази суматоха на брега, но виждаше, че някои от другарите му бързат по кея. Вече се беше опитал да съобщи по радиото за откриването на подводницата, но шефът не му беше отговорил — тогава още лежеше в безсъзнание в тухлената сграда. Зачуди се дали да не се върне на яхтата, но реши, че е по-важно да охранява подводницата от кърмата на катера. Докато стоеше, вторачен в брега, чу откъм водата глас.

— Ей, друже, това ли е пътят за Константинопол?

Пазачът се втурна към релинга на кърмата и погледна надолу към подводницата. Джордино се държеше с лявата ръка за пластмасовия купол, а с дясната весело помаха на смаяния пазач. Той вдигна автомата, но в същия миг чу стъпки, които го наближаваха отзад, и се обърна.

Но беше късно. Пит го заблъска като боксова круша. С крака и задник залепени за релинга, пазачът нямаше как да запази равновесие, така че се преметна през него и пльосна във водата.

— Побързай! Идват! — подвикна Джордино, докато отваряше купола на подводницата.

Пит се обърна и видя по кея да се приближават двама мъже. Все още бяха далече, така че той насочи вниманието си към щурманската рубка. Мъж на средна възраст с потъмняло от слънцето лице тъкмо изскачаше от нея, чул гласовете и плясването във водата, но замръзна, щом видя Пит.

— Арук? — извика той, но му отговори бълбукане от водата.

Пит се огледа. На планшира беше опряна дълга два метра рибарска кука. Той бързо я грабна, насочи извитото острие към капитана и викна: