Банистър възнагради насилената учтивост на Джъдкинс с тънка усмивка.
— Джули Гудиър е историчка от Кеймбридж, авторка на няколко високо оценени биографии на известни личности от деветнайсети век. В момента пише биография на лорд Кичънър. Госпожица Гудиър и американката, Съмър Пит, очевидно са открили, че корабът на Кичънър, „Хампшир“, е бил разрушен от вътрешна експлозия. Изглежда смятат, че това може да има някаква, макар и далечна връзка, с архиепископ Дейвидсън.
При тези думи Джъдкинс пребледня.
— Какво има, драги приятелю?
— Всичко е наред — отговори Джъдкинс. — Какво ще кажеш за този Опис?
— Архиепископът знае, че преди няколко години проведох изчерпателно търсене на въпросния документ. Трябва да отбележа, че и разходите бяха значителни — добави той и намигна. — Сигурен съм, че е изчезнал заедно с Кичънър и „Хампшир“.
— Да, така мисли и архиепископът. Обаче възможно е да съществуват някакви свързани с него исторически събития, които биха могли да се окажат, да речем, тревожни за Църквата и неприятни за архиепископа. Искам да се заемеш с тези две жени.
— Искаш? — Банистър повдигна вежди.
— Следи ги отблизо и ако се наложи, направи каквото трябва, преди да са се превърнали в проблем за нас.
— Аз съм археолог, а не убиец.
— Знаеш какво да правиш. Имаш номера ми.
— Да. А ти имаш ли моя номер? — попита Банистър, докато ставаше. — Номера на банковата ми сметка на Бермудските острови.
— Да — изръмжа Джъдкинс. — А сега изчезвай.
Началникът на охраната успя само да поклати глава, когато археологът му се поклони изящно и след това излезе от кабинета, сякаш беше негов.
Когато Руди Гън излезе на палубата на „Егейски изследовател“ с първата голяма чаша кафе за деня, яркото средиземноморско слънце вече беше започнало да напича. Руди с изненада забеляза, че турската брегова линия е само на миля-две от кораба. После чу бръмчене на двигател, присви очи и видя зодиака на „Изследовател“ да подскача по вълните към брега.
Замаяното му от съня съзнание веднага се съсредоточи върху проекта, по който работеха, и той забърза към кърмата. С разочарование установи, че бялата подводница — автономното подводно превозно средство — е закрепена здраво на тапицираната стойка. АППС бе с формата и големината на торпедо и беше оборудвано с различни сензори, които взимаха проби от водата. Когато преди шест часа си беше легнал, корабът следваше АППС, докато то проучваше голям отрязък от координатната мрежа на десет мили от брега. След като отпи голяма глътка кафе, той се обърна, тръгна напред и се качи на мостика. Завари Пит да изучава морска карта заедно с капитана на кораба Брус Кенфийлд.
— Добро утро, Руди — каза Пит. — Рано си се надигнал.
— Усетих, че двигателите работят. Защо вдигнахме котва?
— Кемал получи съобщение, че жена му е катастрофирала. Очевидно не е нещо сериозно, но го свалихме на брега, за да може да се видят.
Кемал беше морският биолог от турското министерство на околната среда, командирован на кораба на НАМПД да наблюдава и да помага при вземането на водните проби.
— Лоша работа — отбеляза Гън. — След като зодиакът се върне, колко време ще ни е нужно да се върнем над координатната мрежа и да подновим работата?
Пит се усмихна и поклати глава.
— Технически не можем да продължим работата, докато Кемал не се върне или не дойде негов заместник. Турското правителство държи на условието, когато работим в турски териториални води, на борда винаги да има човек от министерството на околната среда. Както стоят нещата, може би три или четири дни няма да работим.
— Вече сме назад с графика. Първо ни се наводни сензорът, а сега — това. Може би ще се наложи да удължим проекта, за да изследваме районите, върху които се съгласихме да работим.
— Най-вероятно.
Гън забеляза, че Пит изобщо не изпитва безпокойство. Това беше необичайно за него — той страшно мразеше да оставя нещата недовършени.
— Откакто се върна от Истанбул, само два дни сме работили по проучването на новата координатна мрежа — продължи Гън. — Сега отново спираме работа, а на теб не ти пука. Как става това?
— Руди, много е просто. Спирането на работата по проучването на цъфтежа на водораслите означава, че възобновяваме разкопките на отоманските корабни останки.
И му намигна.
По-малко от четири часа след като зодиакът се върна, „Егейски изследовател“ се озова до Хиос на сто метра от мястото на находката и подводният археолог Родни Зибиг организира поставянето на алуминиева мрежа над оголените части на потъналия кораб.
Читать дальше