Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Да, това наистина е завладяваща следа — съгласи се Банистър.

— Това ще бъде — заяви с уморен глас Дебелака — върхът на моите търсения в живота. Ридли, надявам се, че ще успееш да ми помогнеш да го постигна.

— Винаги можеш да разчиташ на мен.

Марта влезе отново във всекидневната и напомни на Гузман за предстоящото посещение на лекаря. Банистър се сбогува и излезе сам от апартамента. Докато излизаше от хотела, разсъждаваше върху папирусовия ръкопис и се питаше дали е възможно предположението на Гузман да излезе вярно. Трябваше да признае, че възрастният колекционер си разбира от работата. За Банистър обаче беше по-важно да измисли как да спечели от новите търсения на Дебелака. Потънал дълбоко в мисли, той не забеляза младия човек в джинсов гащеризон, който чакаше до автомобила му.

— Господин Банистър? — попита младият мъж. — Да?

— Куриерска доставка — каза младежът и му подаде голям тънък плик.

Банистър се вмъкна в колата си и заключи вратите, преди да отвори писмото. Изсипа съдържанието и за миг остана неподвижен. После поклати глава. В скута му бе паднал самолетен билет първа класа за Лондон.

— Съмър, ето ме!

Съмър тъкмо бе слязла от влака от Голям Ярмут и оглеждаше множеството, преметнала раницата си през рамо. Джули стоеше в единия край на перона и й махаше.

— Благодаря, че ме посрещна — каза Съмър и я прегърна. — Не бих се оправила сама тук — добави, докато оглеждаше с възхищение огромната каменна сграда на Ливърпулската гара в Североизточен Лондон.

— Всъщност е доста лесно — отговори Джули с усмивка. — Просто трябва да следваш останалите, които се измъкват от бъркотията.

Поведе Съмър през няколко перона, после минаха през оживеното множество в чакалнята и накрая излязоха на един паркинг и се наместиха в малък зелен форд, който приличаше по нещо на насекомо.

— Как мина пътуването до Ярмут? — полюбопитства Джули, докато ловко се вмъкваше в лондонското движение.

— Гадно. Щом отплавахме от Скапа Флоу, попаднахме в северен фронт и през цялото плаване в Северно море бяхме изложени на ураганни ветрове. Още имам чувството, че всичко се люлее.

— Значи трябва да се радвам, че можах да се прибера от Шотландия със самолет.

— Е, има ли някакви новини за потъването на „Хампшир“? — попита на свой ред Съмър. — Намери ли някаква връзка с лорд Кичънър?

— Само няколко твърде неясни улики. Страхувам се, че са твърде незначителни. Прегледах разследването на адмиралтейството за потъването на „Хампшир“, но излезе съвсем обикновена Бяла книга, която хвърля вината за катастрофата върху немска мина. Също така проучих приказките, че може би ИРА са заложили бомба на кораба, но изглежда това са си просто слухове.

— Възможно ли е германците да са поставили бомба?

— В известните германски документи няма никакви данни, така че и това е по-скоро невероятно. Те смятат, че крайцерът е потопен от поставена мина. За съжаление капитанът на подводницата, Курт Байцен, загива във войната, така че не разполагаме с официален отчет за случилото се.

— Значи две задънени улици. А какви са тези неясни улики, които спомена?

— Внимателно проверих отново записките си за Кичънър и военния му архив. Изскочиха два необичайни документа. В късната пролет на 1916 година той отправя необичайното искане до сухопътните войски за двама въоръжени телохранители за неопределено време. По това време телохранителите са нещо рядко и от такива услуги се ползват може би единствено кралете. Другият е странно писмо, което намерих във военния му архив.

Когато спря на един червен светофар, Джули се протегна към папката на задната седалка и подаде на Съмър копието на писмото от архиепископ Дейвидсън.

— Както вече казах, това са два странни документа, които може би не значат нищо.

Съмър бързо прочете писмото и сбръчка чело.

— Този Опис… за който споменава. Това някакъв църковен документ ли е?

— Наистина нямам представа — отговори Джули. — Затова нашата първа спирка е архивът на Англиканската църква в двореца „Ламбет“. Поръчала съм личния архив на архиепископа с надеждата, че там може да открием нещо по-съществено.

Пресякоха Темза по Лондонския мост и Джули успя да паркира зеления форд близо до двореца. След малко вече бяха в читалнята.

Библиотекарката беше приготвила цяла купчина папки.

— Ето документите на архиепископа. Съжалявам, но не можахме да открием нищо свързано с лорд Кичънър.