Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Дъглас, замести ме за минутка. Трябва да проведа един много важен телефонен разговор.

Истинското му име беше Оскар Гузман, но всички го наричаха Дебелака. Произходът на прякора беше очевиден: висок малко над метър и петдесет, той тежеше почти двеста килограма и на пръв поглед човек оставаше с впечатлението, че е колкото висок, толкова и широк. С бръснатата си глава и необичайно големите си уши Гузман приличаше на беглец от пътуващ цирк. Въпреки външността си беше един от най-богатите хора в Израел.

Беше израснал като парцалив хлапак по улиците на Ерусалим, копаеше за монети в гробовете по хълмовете с безпризорни арабчета или се редеше за безплатна храна пред християнските кухни за бедни. Попиването на различните култури в Ерусалим и мошеническата му дарба да оцелява по улиците по-късно му послужиха добре в ролята му на бизнесмен: той превърна малката си строителна фирма в най-голямата предприемаческа компания за строителство на хотели в Близкия изток, спечели огромно богатство и свобода, но се движеше между властимащите в целия регион. Единствено страстта му към антиките надминаваше несекващия му апетит за печалби и успехи.

Смъртта на по-малката му сестра при пътно произшествие пред една синагога промени живота му. Подобно на мнозина, сполетени от трагична загуба, той започна сам да търси Бог. Само че неговото боготърсачество се измести от духовното към материалното, защото се опитваше да потвърди истината в Библията чрез физически доказателства. Първоначално малката му сбирка антики от библейската епоха започна да расте експоненциално заедно с нарастването на богатството му и младежкото му хоби се превърна в страст за цял живот. Сега неговите артефакти, които вече наброяваха стотици хиляди, се съхраняваха в складове, разпръснати в три различни държави. Минал шейсетте, Гузман вече беше посветил времето си изцяло на своята страст.

Ридли Банистър влезе в бутиковия хотел, който се издигаше на един от най-скъпите брегови парцели на първа линия в Тел Авив. Фоайето беше обзаведено в модерен минималистичен стил. По белите мраморни плочи бяха щръкнали неловко черни, неудобни на вид кожени кресла. Банистър смяташе дизайна за добре изпълнен, макар че съвсем не харесваше външния вид. Жената зад рецепцията — с вид на матрона — го поздрави дружелюбно.

— Казвам се Банистър. Имам среща с господин Гузман — каза той.

След като по телефона се получи потвърждение, един плещест пазач го заведе при частния асансьор и той се понесе към последния етаж.

Вратата на луксозното студио се отвори веднага и в рамката й застана лично Дебелака с дълга пура между пръстите.

— Ридли, влизай, момчето ми, влизай — поздрави го Оскар с малко хрипкав глас.

— Оскар, изглеждаш много добре — каза Банистър и двамата си стиснаха ръцете, преди да влязат в апартамента.

Банистър за пореден път изпадна във възхита от студиото на Гузман, което приличаше повече на музей, отколкото на жилище. Лавици и стъклени шкафове бяха разположени навсякъде, натъпкани с глинени съдове, каменни резби и други находки, всички на по няколко хиляди години. Гузман го поведе по коридора, покрит с древни римски мозайки, взети от обществена баня в Картаген. Минаха под каменна арка от руините в Ерихон и влязоха в просторната всекидневна, която гледаше към пясъка на телавивския плаж „Гордън“ и блещукащото Средиземно море.

След като се отпусна на едно меко тапицирано с кожа кресло, Банистър с изненада забеляза, че жилището е празно. При предишните си гостувания винаги беше попадал на цяла тълпа търговци на антики, които се надяваха да натресат последните си първокласни артефакти на богатия колекционер.

— Жегата… намирам я все по-потискаща — оплака се Гузман, който се беше задъхал дори от разходката до входната врата, и се отпусна на съседното кресло. — Марта — извика на слугинята си, — донеси нещо студено за пиене.

Банистър извади медальона от джоба си и го сложи; в дланта на Гузман.

— Оскар, това е подарък за теб. От Тел Арад.

Оскар внимателно заоглежда украшението и по лицето му постепенно започна да се разлива широка усмивка.

— Ридли, това е много мило. Благодаря. Притежавам подобен екземпляр от Нахал Безор. Бих казал, че е о ранния ханаански период.

— Както обикновено си прав. Това ново ли е? — попита Банистър и посочи малка стъклена плочка с лята рамка на масичката за кафе.

— Да — отговори Гузман и очите му заблестяха. — Току-що я купих. Изкопана е в Бет Шеан. Рамкирано стъкларско произведение от втори век. Вероятно произведено в Александрия. Виж как е полирана.