Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Информацията за ръкописите от Цезарея беше само на един ден — отбеляза Софи. — Струва ми се невъзможно някой западен колекционер да реагира толкова бързо. Не, Соломон, мисля, че това е било организирано от някакъв местен елемент. Дали някакви тукашни имена биха се вписали в този профил?

Бренди вдигна рамене и поклати глава. Софи и не очакваше друго, защото знаеше, че богатите колекционери са за Бренди като „мазните влакове“ през следвоенните години. Той вероятно наистина нямаше представа кой стои зад нападението в Цезарея, но със сигурност нямаше да насочи подозренията към някой от големите си клиенти.

— Ако чуеш нещо, каквото и да е, обади се — нареди тя, тръгна към изхода, но изведнъж се обърна и вторачи предупредителен поглед в него. — Когато намеря тези касапи, а аз ще ги намеря, няма да се отнеса добре с техните съучастници, независимо дали са им помогнали съзнателно, или не.

— Госпожице Елкин, имаш думата ми — отговори невъзмутимо Бренди.

Звънецът на вратата възвести влизането на висок слаб мъж, който сковано прекрачи прага. Лицето му беше правилно и привлекателно, пясъчнорусата коса сресана назад, а неспокойните сини очи заблестяха, когато позна Софи. Носеше овехтели камуфлажни дрехи и широка панама и имаше излъчването на енергичен човек, смесено със съвсем лек ореол на шарлатанин.

— И ако това не е прекрасната Софи Елкин — каза той с преувеличен британски акцент — Службата по антиките да не е тук да увеличи библейската си сбирка извън предметите, които е придобила чрез конфискация?

— Здравей, Ридли — поздрави го тя хладно. — И не, Службата по антиките не се занимава с колекциониране на артефакти. Ние предпочитаме да си останат там, където са. В най-подходящия културен контекст.

Кимна към стъкления шкаф със съдините от Ерихон и добави:

— Просто наминах, за да се възхитя на последната серия фалшификати на господин Бренди. Нещо, за което ти би трябвало да знаеш доста.

Това беше остър укор срещу Ридли Банистър. Археолог от Оксфорд, той се бе превърнал в голям авторитет по библейска история и се изявяваше по печатните и електронните медии. Макар немалко от неговите колеги да го смятаха за циркаджия, а не за сериозен учен, никой не отричаше, че има забележителни познания за историята на региона. Освен това сякаш беше благословен с несекващ късмет. Колегите му завиждаха за необичайната му способност да прави вълнуващи открития: намираше царски погребения, важни резби по камък и смайващи украшения от пропуснати места. В рекламата също беше много умел и използваше откритията си, за да сключва изгодни договори за книги и филми.

Обаче късметът му беше изневерил, когато един работник му беше донесъл каменна плоча с арамейски надпис, датиращ от 1000 година преди Христа. Банистър обяви надписа за истински и заяви, че може би това е бил един от крайъгълните камъни на Соломоновия храм, без въобще да му минава през ума, че находката може да е фалшификат, който трябва да донесе на „изкопалия“ го тлъст хонорар. Понесе този провал много тежко и след като името му беше оцапано, бързо изпадна от светлината на прожекторите и скоро започна да провежда само ограничени разкопки и дори да води като екскурзовод туристически групи из Светите земи.

— Софи, ти знаеш не по-зле от мен, че Соломон е един от най-уважаваните търговци на антики в тази страна — каза той.

Тя извъртя очи към тавана.

— Дори да е така, вероятно не е мъдро решение виден археолог да бъде виждан в магазина на търговец на антики — отговори и тръгна към вратата.

— Права си. Но се радвам, че се видяхме. Хайде да пийнем по едно заедно, а?

Софи го дари с ледена усмивка, после се обърна и излезе.

— Хубаво момиче — измърмори Банистър. — Винаги съм искал да развия познанството ни в по-близка връзка.

— С нея? — Бренди поклати глава. — Та тя по-скоро ще те хвърли зад решетките.

— Може би си заслужава преживяването — засмя се Банистър. — Какво правеше тук?

— Разследва кражбата и стрелбата в Цезарея.

— Да, наистина грозна работа — каза Банистър и погледна внимателно Бренди. — Ти нали нямаш нищо общо?

— Разбира се, че не — сопна се Бренди, ядосан, че на англичанина изобщо му е минало през ума, че може да е участвал.

— Имаш ли представа какво са задигнали?

— Елкин спомена римски ръкописи на папирус. Четвърти век.

Това привлече вниманието на Банистър, но той си наложи да запази безразличен вид.

— Някаква представа какво може да е било съдържанието им?