Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Никому не е навредило да има роднини на високи постове — отбеляза дълбокомъдрено Далгрен и намигна на Съмър.

— Много се радвам, че вашата агенция предложи нужните ресурси, за да помогне — каза Джули. — Не съм сигурна, че бих получила помощ, за да наема подводница и екипаж на свободния пазар.

— Ние получихме помощ от двама кеймбриджки микробиолози за норвежкия проект — обясни Далгрен. — Донесоха и няколко стекчета биричка. Много мили хора, така че решихме да отвърнем на жеста.

— Всъщност истината е, че щом Джек чу за корабните останки, нямаше начин да не помогнем — обясни Съмър. — Всъщност от какво е потопен „Хампшир“, от мина или от торпедо?

— Повечето историци са на мнение, че се е натъкнал на мина. В нощта, когато е потънал, е имало силен вятър. „Хампшир“ се опитал да плава с няколко съпровождащи разрушителя, но те не можели да поддържат скоростта в бурното море, така че крайцерът продължил сам. Експлозията е била близо до носа, което потвърждава теорията за мина. Германската подводница У-75 е била в тези води и вече е била заложила мини в района.

— Сигурно е било страхотна трагедия — отбеляза Съмър.

— Да, корабът потънал за по-малко от десет минути. Били спуснати само няколко спасителни лодки, които или били смазани в бордовете на крайцера, или обърнати от големите вълни. Моряците, които не потънали веднага, замръзнали в ледените води. По-голямата част от екипажа умряла от преохлаждане много преди да успеят да стигнат до брега. От шестстотин и петдесет души оцелели само дванайсет.

— И лорд Кичънър не бил сред тях — тихо отбеляза Съмър. — Намерили ли са тялото му?

— Не. — Джули поклати глава. — Прочутият фелдмаршал не стигнал до спасителните лодки, а потънал с кораба.

Замълчаха, замислени за военния гроб под тях.

Далгрен се насочи към левия борд, който на места беше рухнал с няколко метра. Когато наближиха носа, откриха в плочите на корпуса няколко изкривявания.

Скоро прожекторите осветиха зинала под ватерлинията пробойна, дълга почти шест метра.

— Да, не е чудно, че е потънал толкова бързо — отбеляза Далгрен. — През тази дупка може да влезе цял камион.

Наклони подводницата така, че прожекторите да могат да светнат във вътрешността на разкъсания от взрива корпус. Пред очите им се откри бъркотия от преплетени метални части, издигащи се две палуби нагоре. Една голяма треска изскочи от зейналия отвор и се загледа любопитно в ярките светлини, преди да изчезне отново в мрака.

— Снимат ли камерите? — попита Джули. — От това ще излязат добри кадри за проучване.

— Снимат, разбира се — успокои я Съмър. — Джек, можеш ли да ни спуснеш малко по-близо до пробойната? Струва ми се, че…

Джек се зае с уредите за управление и скоро се озоваха само на трийсет-четирийсет сантиметра от изкривената секция на корпуса.

— Нещо интересно ли видяхте? — попита Джули.

— И още как! — възкликна Далгрен. — Краищата на разкъсаните от експлозията плочи сякаш сочат навън…

— Да, нащърбените части по целия диаметър на отвора стърчат навън — потвърди Съмър.

Джули погледна объркано първо Далгрен, после Съмър.

— Какво искате да кажете?

— Иска да каже, че германците нямат пръст в потъването на „Хампшир“.

— Как така?

— Изглежда, че взривът, който го е потопил, е бил вътре в кораба.

След час и половина тримата седяха в каюткомпанията на „Один“ и разглеждаха направените записи и снимки на „Хампшир“ на огромния плосък екран. Далгрен прехвърли бързо началните кадри на заснетия материал и намали скоростта, когато камерата започна да се доближава до дупката в левия борд. Джули и Съмър седяха до него, проточили вратове към екрана.

— Спри тук — нареди Съмър.

Далгрен спря видеото на близък кадър от разбития корпус.

— Ето тука се вижда много добре — каза Съмър и посочи нащърбените краища на стоманените плочи, които стърчаха като венчелистчета на цвете. Взривът, който е причинил това, е дошъл откъм вътрешността на кораба.

— Не може ли да е дело на екипа на Захаров? — попита Джули.

— Едва ли — отвърна Далгрен, — макар че сигурно са използвали тук-там експлозиви, за да си пробият път до вътрешните помещения. Не им е било нужно обаче да правят такава огромна дупка и то толкова близо до главната палуба. — Натисна бутона „пуск“ и продължи да обяснява. — Видяхме доказателства за взрив във вътрешността навсякъде около голямата пробойна. Нямаше да ги има, ако Захаров се беше опитал просто да разшири съществуващия отвор.