Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— А какво ще кажете за атака с торпедо или удар в мина, които са предизвикали експлозия на муниции в кораба? — подхвърли Съмър.

— Дупката не е достатъчно голяма — отговори Далгрен. — Според онова, което видяхме вътре, има достатъчно повреди, но всички са в близост до стената. Ако се беше взривил корабният муниционен склад, експлозията щеше да откъсне големи части от корпуса.

— Значи не може да става дума за нещо друго, освен вътрешна експлозия? — попита Джули. — В края на краищата в старите слухове може би има нещо вярно.

— И какви са те? — поиска да научи Съмър.

— Смъртта на лорд Кичънър през 1916 година е огромно събитие. Двайсет години по-рано той е героят от Хартум в Судан и се смята за един от главните архитекти на германското поражение през Първата световна война. Разбира се, той е най-известен със своя плакат за набиране на доброволци, който се превръща в икона. На плаката те сочи с пръст и те пита защо още не си се записал в армията. Тъй като трупът му не е намерен, се разнасят диви конспиративни теории, в които се твърди, че е оцелял при потъването, защото на борда бил негов двойник. Други твърдят, че ирландците от ИРА били поставили бомба на кораба, когато няколко месеца по-рано бил ремонтиран в Белфаст.

— Ха, това сякаш хвърля нова светлина върху биографията му — отбеляза Съмър.

— Заради Кичънър ли искаше да огледаш „Хампшир“? — попита Джек.

Джули кимна.

— Всъщност това го уреди деканът, но разбира се, движещата сила беше моята биография на маршала. Предполагам, че ще трябва да се върна в имението на Кичънър близо до Кентърбъри и да прегледам наново архива му.

— Кентърбъри? — попита Съмър. — Това не е много далеч от Лондон, нали?

— Не, само на сто и няколко километра от столицата.

— Лондон е следващата ми спирка, когато пристанем в Ярмут.

— Ярмут е нашето следващо пристанище, когато те оставим в Къркуол — обясни Далгрен на Джули. — Там ще презаредим, след което някои от нас ще поемат за Гренландия, където ще работим по друг проект — добави той и погледна Съмър със завист.

— Другата седмица ще летя за Истанбул, за да участвам заедно с брат ми в един средиземноморски проект.

— Звучи като много слънце и топлина — отбеляза Джули.

— Сякаш не знам — измърмори Джек.

— Може би ще мога да ти помогна в твоите проучвания преди полета ми за Турция — предложи Съмър.

— Наистина ли? — удиви се Джули. — Ровенето в стари прашни книги не е като гмуркането за древни корабни останки.

— Няма значение. И на мен ми стана любопитно какво всъщност се е случило с „Хампшир“. Та това е най-малкото, което мога да направя, след като отворихме тази кутия на Пандора.

— О, Съмър, благодаря ти. Това е чудесно.

— Няма защо — отговори с усмивка Съмър. — Кой не обича тайните?

Магазинът с табела „Соломон Бренди — антиквариат“ беше разположен в тиха странична уличка на Стария град в Ерусалим, недалеч от ротондата „Гроба Господен“. Подобно на останалите седемдесет и четири лицензирани търговци в страната, Бренди имаше официално разрешение от Държавата Израел да купува и продава антикварни предмети, стига да не са крадена стока.

Това законово ограничение не представляваше кой знае каква пречка за повечето търговци, защото те просто не искаха идентификационни номера, които биха могли да бъдат проследени, за предметите с неясен произход, влизащи през задния им вход. Странното беше, че законите на Израел за антикварните предмети създаваха огромен пазар на истински реликви и фалшификати, като позволяваха законната търговия с находки — практика, забранена в повечето държави. Често антикварните предмети се вкарваха контрабандно в Израел от околните страни, за да бъдат узаконени и продадени на колекционери от цял свят.

Софи Елкин влезе в добре осветения магазин на Бренди и трепна от силния писък на звънеца, който възвести, че е прекрачила прага. Тясната вътрешност беше празна откъм хора, но претъпкана с артефакти, които бяха изпълнили остъклените рафтове покрай четирите стени. Тя отиде до витрината в центъра на магазина, в която бяха изложени глинени съдове с налепени по тях етикети „Ерихон“. Опитното й око веднага определи, че са фалшификати, които скоро щяха да се превърнат в ценно притежание за някой турист, осъществил пътуването на своя живот и пристигнал на поклонение в Светите земи.

Нисък набит мъж с големи като палачинки очи излезе от задната стаичка, облякъл прашна найлонова престилка върху омачканите си дрехи, остави на тезгяха малка глинена фигурка и погледна смутено Софи.