Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Госпожице Елкин, каква изненада — поздрави я с глас, който подсказваше, че идването й не е добре дошло.

— Здравей, Сол. Май още няма туристи, а?

— Все още е рано. Сутрин разглеждат забележителностите, а пазаруват следобед.

— Трябва да поговорим.

— Лицензът ми е редовен. Предадох доклада си навреме — възрази той.

Софи поклати глава.

— Какво можеш да ми кажеш за кражбата и стрелбата в Цезарея?

Бренди видимо се успокои.

— Тъжна работа. Разбрах, че един от твоите хора е бил убит.

— Да. Холдер.

— Помня го. Много гласовит и шумен. Доколкото си спомням, веднъж заплаши, че ще ме „светне с лопатата“ — каза Бренди с мазна усмивка.

Софи беше заловила Бренди преди две години при тайна операция, когато беше приел голямо количество находки, откраднати от Масада. Беше оттеглила обвиненията, когато той се съгласи тайно да сътрудничи за залавянето на истинските крадци на артефакти. Обаче от време на време използваше стария случай да го притиска за информация за други операции. Бренди обикновено се измъкваше от повечето й въпроси, но поне досега никога не я беше лъгал открито.

— Искам човека, който го уби — натърти Софи.

Бренди вдигна рамене.

— Страхувам се, че няма да мога да ти помогна.

— Соломон, ти чуваш разни работи. Мулетата ли го направиха?

Бренди тревожно погледна през витрината, да не би да има разтакаващи се непознати.

— Мулетата са опасна организация. Терористи, които действат в рамките на нашите собствени граници. Нали не искаш да се доближаваш прекалено до тях, госпожице Елкин?

— Те ли го направиха? — попита тя, гледаше го в очите.

— Има подобни подозрения — отговори той тихо, — но точно като теб, не мога да го кажа със сигурност.

— Не познавам други, които крадат находки с насочени оръжия и не се страхуват да дръпнат спусъка.

— И аз — призна Бренди. — Поне не в нашата страна.

— Соломон, кажи ми, кой според теб би наел подобен екип?

— Със сигурност не и търговец — каза той възмутено. — Знаеш много добре как стават работите на черния пазар. По-голямата част от изкопните работи се върши от мръсни бедни араби, които получават жълти стотинки за намереното. След това находките минават през поредица посредници — понякога през търговци, а друг път не, докато не си намерят място в обществена или частна сбирка. Обаче мога със сигурност да ти кажа, че нито един търговец на антики в Израел няма да изложи на опасност прехраната си, като закупи артефакти с кръв по тях. Това е твърде голям риск.

Макар да имаше съмнения, че половината от предметите по лавиците на Бренди са придобити чрез незаконни разкопки, Софи знаеше, че той е прав. Качеството на най-добрите инвентарни списъци на търговците зависеше от тайните сенчести сделки, за които е нужно доверие и от двете страни. Съществуваше твърде голяма вероятност да бъдеш разкрит, ако бе забъркаш с неподходящи хора. Убиването заради антикварни предмети далеч надхвърляше сферата на обикновената търговия. В това Софи беше уверена.

— Сигурна съм, че никой разумен търговец няма да се забърка с тези касапи — натърти тя. — Чул ли си нещо за опити да бъдат продадени римски ръкописи на папирус от четвърти век?

— А, значи това са откраднали от Цезарея — отговори той и кимна с разбиране. — Не, не съм чул нищо за опити да бъдат продадени подобни неща.

— Ако стоката не е на пазара, значи трябва да са свършили работата за някой частен колекционер.

— И аз бих си казал това — съгласи се Бренди.

Софи се приближи към тезгяха и взе малката глинена фигурка — грубо моделиран вол с варакосан хомот. Внимателно огледа формата и изработката и попита:

— От епохата на Първия храм?

— Имаш добро око — отговори Бренди.

— За кого е?

— Ммм… за един банкер от Хайфа. Специализирал се е в ранни израелски глинени предмети. Вече разполага с малка, но всъщност много впечатляваща сбирка.

— Притежава ли папирусови ръкописи?

— Не, те не са в сферата на интересите му. За него това е по-скоро хоби, отколкото зловещ фанатизъм. Малцината колекционери, които зная, че събират папируси, се интересуват от определено съдържание или текстове. Никой от тях не е онова, което вие наричате „рисков играч“.

— Сол, кажи ми тогава кой може да изпитва такава страст към тези ръкописи и освен това разполага със средствата, за да стигне до подобна крайност?

Бренди впери очи в тавана и се замисли.

— Кой може да каже? Познавам богати колекционери от Европа и Америка, които биха направили какво ли не, за да се сдобият с определен артефакт. Обаче сигурно има още десетки подобни, за които дори не съм чувал.