Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Какво ще кажете да хвърля малко светлина по въпроса? — обади се Далгрен и щракна няколко ключа над главата си. Изведнъж двете редици халогенни прожектори се събудиха за живот и осветиха тъмнозеленото море около тях.

— Така е по-добре — усмихна се Джули, която сега можеше да вижда на десетина метра в дълбините. — Нямах представа, че ще имаме толкова добра видимост.

— Да, водата е изненадващо чиста — отбеляза Съмър. — Тук видимостта е много по-добра от онази, която имахме в Норвегия.

Съмър и екипажът на „Один“ се бяха завърнали от триседмичен проект край бреговете на Норвегия, където бяха наблюдавали температурните промени на морето и тяхното влияние върху морската фауна и флора.

— Дълбочина петдесет и един метра — докладва Далгрен. — Трябва вече да наближаваме дъното.

От дълбините под тях изплува кафеникавото пясъчно дъно и той регулира резервоарите за потапяне на миниподводницата за неутрална плавателност. После с помощта на електрическия двигател подкара подводницата напред, леко коригира курса според показанията на жирокомпаса и каза:

— Тук сме в дълбоки води, но течението все още се носи с около два възела.

— Да, със сигурност няма да е приятно за гмуркане — отбеляза Съмър.

Известно време се плъзгаха безшумно във водата. После пред очите им се показа нещо с формата на тръба.

— Прилича ми на димоход — измърмори Джек, докато се рееха над огромната тръба.

— Огромен е — възрази Джули. — Но пък съм виждала кораба само на черно-бели снимки.

— Изглежда, се е стоварил доста силно на дъното — подхвърли Съмър.

— Очевидци са разказали, че „Хампшир“ се изправил с носа надолу и когато започнал да потъва, се обърнал — каза Джули. — Вероятно димоходите се изпопадали, ако не са се откачили по-рано.

Съмър посегна към арматурното табло и включи две видеокамери с висока разделителна способност.

— Джек, камерите са включени. Вляво от нас като че ли започва район, покрит с останки.

— Ще се заема — отговори Джек, докато направляваше подводницата през течението.

На известно разстояние от комина се виждаха разхвърляни някакви черни неща — неразличими отломки, разядени от корозията, след като бяха изпопадали от кораба, когато той се бе обърнал и поел към дъното.

Съмър забеляза медна гилза и някаква керамична плоча сред неописуемите отломки и парчетии. След това наближиха и огромния корпус.

Прекараните близо сто години под водата не се бяха отразили добре на британския крайцер. Приличаше на преплетена маса от стомана, полегнала леко на десния борд. Отделни корабни секции бяха засипани с пясък от бързото течение. Надстройките бяха рухнали, след като палубата от тиково дърво беше изгнила още преди десетилетия. Дори части от корпуса бяха хлътнали. Големият крайцер, оцелял при Ютланд, сега беше жалка сянка на своето някогашно аз.

Далгрен преведе подводницата над кърмата на „Хампшир“ и се зарея над нея като хеликоптер. След това я насочи по протежение на корпуса към носа, който беше отчасти заровен в пясъка — очевидно при потъването се беше забил в морското дъно. Направи завой и прекара подводницата още няколко пъти по дължината на корпуса, докато цифровата камера заснемаше, а допълнителният фотоапарат правеше снимки, които по-късно щяха да сглобят в мозайка на корабните останки.

Когато се върнаха при кърмата, Съмър посочи една нащърбена дупка в палубната плоча близо до кърмовия трюм. До дупката имаше купчина отломки, висока няколко метра.

— Странна дупка — отбеляза тя. — Сякаш няма нищо общо с потъването на кораба.

— Купчината отломки до нея показва, че някакви спасители са били на борда — съгласи се Далгрен. — Преди правителството да обяви останките за защитени, някой влизал ли е вътре?

— Да, останките са били открити от сър Базил Захаров през трийсетте години и отчасти извадени — каза Джули. — Търсили са злато, понеже се носели слухове за злато на борда. Обаче поради опасните течения не могли да извадят много неща. Никой не вярва, че са намерили злато и че изобщо са открили нещо ценно.

Далгрен ги преведе над извития кърмови отсек към празните стволове за винтовете и отбеляза:

— Някой все пак се е сдобил с големи бронзови винтове.

— Едва през 1973 година британското правителство се заема с опазването на останките. Оттогава никой не е получавал разрешение да се спуска тук. На мен ми отне три години, за да получа позволение за прост фотографски оглед, и то само защото чичо ми е депутат.