Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

Банистър вдигна плочката и внимателно я заоглежда.

— В добро състояние е.

Появи се прислужницата Марта с поднос с две чаши лимонада. Остави подноса на масичката за кафе и се оттегли в кухнята.

— Е, Ридли, коя е последната шумотевица в света на законната археология? — попита Дебелака и се изкиска.

— Изглежда, има малко нови проекти, които ще се осъществяват догодина. Израелският музей ще финансира край бреговете на Галилея разкопки на едно ранно поселение, а Телавивският университет е получил одобрение за разкопки в Мегидо. По-голямата част от академичните усилия май ще бъдат насочени към продължаването на съществуващите, вече проекти. Естествено, не бива да се забравят обичайните финансирани от чужбина теологически разкопки, но както знаем, те рядко постигат нещо повече.

— Така е, но поне показват повече въображение от академичните институции — отбеляза Гузман подигравателно.

— Аз имам идея за две места, от които смятам, че ще се заинтересуваш. Едното е в Бейт Яла. Ако гробът на Вирсавия съществува, мисля, че ще е там, в нейния роден град, който по онова време се е наричал Гило. Вече съм формулирал обобщение на мястото и план на разкопките.

Дебелака му кимна да продължава.

— Второто място е близо до Гибеон. Съществува малка вероятност да докажем, че дворецът на цар Манасия е бил там. Това място се нуждае от по-подробно проучване, но смятам, че има голям потенциал. Мога да се сдобия с нужните документи за разкопките както преди под покровителството на Англиканската църква. Разбира се, ако се съгласиш да бъдеш спонсор.

— Ридли, ти винаги си правил вълнуващи открития и съм изпитвал много радости в сътрудничеството си с твоите разкопки. Обаче се страхувам, че моите дни като спонсор на разкопки свършиха.

— Оскар, ти винаги си бил много щедър — отговори Банистър, като сдържа яда си, че губи подкрепата на един дългогодишен благодетел.

Гузман се загледа през прозореца с отсъстващ поглед.

— Похарчих по-голямата част от богатството си за колекциониране на антики, които потвърждават разказите в Библията — каза той. — Притежавам тухли от кал уж от Вавилонската кула. Имам каменни цокли, които може да са подпирали храма на Соломон. В колекцията си имам над един милион находки от библейската епоха. Въпреки това за всяка съществува известно съмнение.

Внезапно отново започна да не му стига въздух и той се закашля и задиша тежко. Успокои се едва след като отпи глътка лимонада.

— Оскар, зле ли ти е?

Дебелака поклати глава.

— Напоследък емфиземата много ме мъчи. — Пое си мъчително дъх. — Лекарите не могат да ми помогнат.

— Глупости. Силен си като Давид.

Гузман се усмихна, после бавно се надигна от креслото, отиде до един от шкафовете и се върна със стъклена плочка.

— Хвърли едно око на това — каза и я подаде на Банистър.

Археологът взе плочката и видя, че стъклата всъщност са две и между тях е притиснат някакъв документ — правоъгълно парче папирус с ясно изписани редове.

— Чудесен пример на коптски шрифт — отбеляза той.

— Знаеш ли какво пише?

— Мога да различа няколко думи, но не мога да се справя без справочници — призна Банистър.

— Това е доклад на началника на пристанището в Цезарея. Описва залавянето на пиратски кораб от римска галера. У пиратите са намерени оръжията на римски центурион, принадлежащ към Палатинската школа.

— Цезарея? — Банистър вдигна вежди. — Научих, че при извършената наскоро там кражба са взети папируси. По време на кражбата е имало поне един убит.

— Да, много жалко. Документът очевидно датира от началото на четвърти век — продължи Дебелака, все едно не го е чул.

— Интересно — подхвърли Банистър и изведнъж се почувства неловко. — Но какво му е толкова важното?

— Смятам, че предлага възможно потвърждение за Описа, както и за разположението на товара.

„А, Описът. Значи всичко е заради него“, каза си Банистър. Старият пръч вече гледаше към онази с косата и отчаяно търсеше божествено доказателство, преди времето му да изтече.

Изкиска се вътрешно. Беше прибрал доста пари от Гузман и Англиканската църква в опити да се намери Описът. Може би имаше възможност да изкара още.

— Оскар, знаеш, че търсих тук и в Англия, но не намерих нищо.

— Трябва да има друг път.

— И двамата стигнахме до извода, че вероятно вече не съществува, ако изобщо някога го е имало.

— Това беше преди да се появи това. — Гузман почука с пръст по стъклото. — Отдавна съм в тази игра. Подушвам връзката тук. Той е истински и аз го знам. Реших да се посветя с всички мои ресурси единствено на Описа.