Клайв Къслър - Залезът на полумесеца

— Другата следа, която е помогнала в датирането, е керамичната кутия на короната — каза Пит. — Както установихме с Лорън в Синята джамия, направата й сочи, че е създадена в грънчарниците на Изник.

Джордино щракна следващите снимки, на които имаше няколко примера за шарки върху керамични плочки от Изник.

— За съжаление и керамичната кутия е била отмъкната от кабинета на Рупе, така че отново е работил по памет.

— Пише, че плочките са с шарки и цветове, популярни в керамичните произведения от Изник в края на шестнайсети век — каза Зибиг.

— Да, поне имаме известно съвпадение — подхвърли Джордино.

— От онова, което видях като останки от корабна конструкция, мога да кажа, че съответства на конструкцията на плавателните съдове през шестнайсети век — добави Зибиг, като вдигна очи от доклада.

— Значи три от три възможни съвпадения — отбеляза Гън.

— Което ни довежда до короната на крал Ал — каза Пит и се ухили.

Джордино отвори нова снимка с подробно изображение на златната корона. Натрупаната с годините мръсотия беше свалена и пред тях стоеше блестящо украшение, сякаш току-що излязло от работилницата на бижутера.

— Слава на Бога, че моето съкровище е останало непокътнато в сейфа на доктор Рупе — въздъхна Джордино.

— Доктор Рупе твърди, че това е едно от най-важните открития в турски води, както и едно от най-тайнствените — обясни Пит. — По размерите и формата на короната не е могъл да установи произхода й. Обаче след щателното почистване успява да различи едва забележимите следи от гравиране по вътрешната страна.

Джордино отвори една увеличена снимка на короната, докато Зибиг плъзгаше пръст по описанието в доклада.

— Гравираният надпис е на латински — прочете Зибиг малко учудено. — Рупе го разчита по следния начин: „На Артрий с благодарност за откриването на пиратите — Константин“.

— Рупе е намерил документи за римски сенатор на име Артрий, живял по времето на Константин Велики — обясни Пит.

— Константин Велики? — удиви се Гън. — Римският император? Че той е живял хиляда години преди това…

Настъпи тишина. Всички бяха вторачили погледи в снимката. Никой не беше очаквал такова разминаване с останалите открити артефакти, особено от нещо толкова забележително като златната корона. Но пък нямаше никакви данни защо е била на борда. Пит най-накрая наруши мълчанието.

— Не ми е приятно да го кажа — каза с усмивка, — но това може да означава единствено, че крал Ал отново ни усложни живота.

Брум Парк беше типична стара английска господарска къща — Кичънър я беше купил през 1911. Представляваше тухлена постройка с кули в якобински стил, издигната по времето на Чарлз I. Около нея се простираха 476 акра земя, покрита с буйна растителност.

По време на краткия си живот в Брум Парк Кичънър работи усилено, за да поднови градините на имението, и купува един-два натруфени фонтана. Обаче подобно на цилиндъра и редингота или коня и каретата, красотата и обаянието на Брум Парк принадлежат на една отминала епоха.

След като се озоваха на сто километра от Лондон, Джули зави към Дувър и пое по късия път до имението. Съмър се изненада, като видя две двойки да играят голф точно под табелата, която ги поздравяваше с добре дошли в Брум Парк.

— Това е твърде разпространена гледка във Великобритания — обясни Джули. — Историческите господарски къщи се наследяват поколение след поколение, докато някоя сутрин щастливият собственик не се събуди и не установи, че не може да си позволи поддръжката и данъците. Първо се разпродава земята, после се взимат още по-отчаяни мерки. Някои имения се превръщат в хотели, други се дават под наем на големи фирми за конференции, трети стават концертни зали на открито.

— Или игрища за голф — вметна Съмър.

— Точно така. Брум Парк има вероятно най-лошата съдба. По-голямата част от къщата е продадена за съвместно ползване през ваканциите от различни хора, а останалите земи са превърнати в игрище за голф. Сигурна съм, че Хорейшо Хърбърт гледа отгоре с отвращение.

— Къщата още ли принадлежи на наследниците на Кичънър?

— Кичънър е бил заклет ерген и е дарил имението на своя племенник Тоби. Сега имотът се управлява от неговия син Олдрич, макар че е вече на години.

Джули спря на просторния паркинг и двете закрачиха към главния вход покрай лошо поддържана градина с рози. Съмър се впечатли повече, когато влязоха в голямото фоайе. От тавана висеше огромен кристален полилей, а на стената се извисяваше маслен портрет на маршала. Сериозните му сиви очи сякаш налагаха волята си и от платното.