Клайв Къслър - Кралството

Катманду, Непал

Както казаха, Ръсел и Марджъри спряха на алеята на „Хаят“ точно в девет сутринта на следващата сутрин. Усмихнати и ведри, близнаците поздравиха Сам и Реми с по още едно ръкостискане, след което ги поведоха към мерцедеса. Синьото небе искреше, а въздухът щипеше от приятен хлад.

— Накъде? — попита Ръсел, докато излизаше от алеята.

— Например, към местата, където Франк Олтън е прекарвал най-много време — предложи Реми.

— Няма проблем — отвърна Марджъри. — Според имейлите му до тате, е прекарвал част от времето си в клисурата Чобар, на около осем километра на югоизток оттук. Там река Багмати се излива в долината.

Възцари се няколкоминутно мълчание.

Накрая Сам каза:

— Ако наистина на снимката в Ло Мантанг е бил дядо ви…

— Не смятате, че е бил той, така ли? — попита Ръсел, като хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. — Тате смята, че е той.

— Просто хипотетично. Ако е бил дядо ви, имате ли представа защо е бил тук?

— Не се сещам защо — отвърна небрежно Марджъри.

— Баща ви не изглеждаше запознат с работата на Люис. Някой от вас запознат ли е?

Ръсел отвърна:

— Някакви археологически работи, предполагам. Не го познаваме, разбира се. Само сме чували разни истории от тате.

— Не го приемайте зле, но хрумна ли ви да научите какво си е наумил Люис? Щеше да ви помогне в търсенето.

— Тате ни дава много задачи за вършене — отговори Марджъри. — Но за подобни неща наема експерти като вас и господин Олтън.

Сам и Реми се спогледаха. Подобно на баща си, близнаците Кинг изглеждаха слабо заинтересувани от живота на дядо си. Незаангажираността им изглеждаше почти патологична.

— Къде сте учили? — попита Реми, за да смени темата.

— Не сме — каза Ръсел. — Обучаваха ни вкъщи. Тате наемаше учители.

— А акцента ви?

Марджъри не отвърна веднага.

— О, разбирам. Когато бяхме на четири, той ни изпрати да живеем с леля в Кънектикът. Бяхме там, докато завършим средно училище и след това се върнахме в Хюстън.

— Значи не е бил около вас, докато сте расли? — попита Сам.

— Зает е.

В отговора на Марджъри нямаше и следа от яд, сякаш беше напълно нормално да отпратиш децата си за четиринайсет години и за тях да се грижат частни учители и роднини.

— Много въпроси задавате — отсече Ръсел.

— Любопитни сме по природа — отвърна Сам. — Върви с работата ни.

Сам и Реми не очакваха посещението им до клисурата Чобар да се окаже плодотворно и не сгрешиха. Ръсел и Марджъри ги засипаха с още клишета от речника на гидовете.

Когато се върнаха в колата, Сам и Реми поискаха да видят следващото място — историческия център на града, познат като площад „Дурбар“, дом на около петдесет храма.

Както можеха да очакват, това посещение бе точно толкова безинтересно, колкото първото. Следвани плътно от близнаците Кинг, Сам и Реми обиколиха площада и околностите му за около час, демонстративно снимаха, проверяваха картата и нахвърляха бележки. Накрая, малко преди обед, поискаха да се върнат в „Хаят“.

— Готови ли сте? — попита Ръсел. — Сигурни ли сте?

— Сигурни сме — отвърна Сам.

Марджъри рече:

— Ще се радваме да ви откараме, където искате.

— Трябва да направим малко проучване, преди да продължим — каза Реми.

— И с това можем да помогнем.

Сам повтори с твърд тон:

— Към хотела, моля!

Ръсел сви рамене.

— Както искате!

Двамата Фарго наблюдаваха от преддверието как мерцедесът се отдалечава. Сам извади айфона от джоба си и провери екрана.

— Съобщение от Селма. — Прослуша го и рече: — Намерила е нещо за семейство Кинг.

Щом се качиха в стаята, Сам включи високоговорителя и набра Селма. След трийсетина секунди пукане, Селма се включи:

— Най-после!

— Бяхме на обиколка с близнаците Кинг.

— Резултатна?

— Само с това, че усилиха желанието ни да стоим по-далеч от тях — отвърна Сам. — Какво си ни приготвила?

— Първо, намерих един човек, който може да преведе пергамента на деванагари, който открихте в къщата на Люис.

— Страхотно! — възкликна Реми.

— А сега идва още по-доброто. Мисля, че е първият преводач, онзи А. Каалрами от Принстън. Първото й име е Адала. На почти седемдесет е и преподава… познайте къде.

— Стига бе! — каза Сам.

— Университетът в Катманду.

— Селма, ти си магьосница! — възкликна Реми.

— По принцип бих се съгласила, госпожо Фарго, но това сега си беше чист късмет. Пращам по имейла информацията за връзка с професор Каалрами. Така… А сега нататък: след като нищо не излезе от проучванията ми за семейство Кинг, се обадих на Руб Хейуд. Той ми препраща всичко, което успее да научи и засега се оформя интересна картинка. Първо, Кинг не е истинската фамилия на семейството. Това е английска версия на първоначалната: Кьониг. А името на Люис е било Леес.