Клайв Къслър - Кралството

— Много ще се радваме — отвърна Сам. — Помните ли реакцията на Люис, когато му дадохте превода?

Каалрами се усмихна.

— Беше превъзбуден, доколкото помня. Но пък на Були никога не му е липсвал ентусиазъм. Живееше на пълна скорост.

— Каза ли къде е открил пергамента?

— Ако ми е казал, съм забравила. Може би тази вечер, докато превеждам това, ще се сетя.

— Последен въпрос — каза Реми. — Какво помните от времето, когато Люис е изчезнал?

— О, помня изчезването много добре. Прекарахме сутринта заедно. Излязохме на пикник за късна закуска край река Багмати, в югозападната част на града.

Сам и Реми се приведоха напред едновременно. Сам попита:

— Клисурата Чобар?

Професор Каалрами се усмихна и наклони глава към Сам.

— Да. Как разбра?

— Отгатнах. А след пикника?

— Люис си носеше раницата — често го правеше. Непрестанно ходеше насам-натам. Беше прекрасен ден, топъл, нито облак в небето. Доколкото помня, снимах. Имах нов фотоапарат, един от първите модели на „Полароид“, които се сгъваха и разгъваха. Тогава беше чудо на техниката.

— Моля ви, кажете ни, че пазите тези снимки.

— Може би. Зависи от техническите умения на сина ми. Извинете ме… — Професор Каалрами се изправи, отиде до една малка масичка, където имаше телефон, и набра някакъв номер.

Няколко минути говори на непалски, след което погледна към Сам и Реми и покри с длан слушалката.

— Имате ли телефони с интернет?

Сам й даде електронния си адрес.

Каалрами поговори по телефона още трийсетина секунди и се върна на масата. Въздъхна.

— Сина ми. Казва ми, че трябва да вляза в електронната епоха. Миналия месец започна да сканира — нали това е правилната дума? — всичките ми фотоалбуми. Привършил е онези от пикника миналата седмица. Сега ви ги изпраща.

— Благодаря! — зарадва се Сам. — И на сина ви.

Реми каза:

— А за пикника казвахте…?

— Ядохме, наслаждавахме се един на друг, разговаряхме, а после — рано следобед, струва ми се, си казахме довиждане. Качих се в колата и тръгнах. Когато го видях за последно, пресичаше моста на клисурата Чобар.

Катманду, Непал

Пътуването до клисурата Чобар мина бързо — първо поеха на запад, обратно към града, по магистрала Арнико. В покрайнините завиха на юг по Ринг роуд и караха по него покрай южния край на Катманду, до района на Чобар. Оттам беше лесно, трябваше само да последват два пътни знака. Час след като си тръгнаха от професор Каалрами, в пет следобед, спряха в парка Манджусри, от който имаше гледка към северната скална стена на клисурата.

Излязоха да се разтъпчат. За пореден път през последния час, Сам провери айфона си за поща. Поклати глава.

— Още нищо!

С ръце на хълбоците Реми се огледа наоколо.

— Какво търсим? — попита тя.

— Огромен неонов надпис „Були беше тук“ би ни дошъл много добре, но не очаквам да видя нещо такова.

Истината бе, че нито един от двамата не знаеше има ли въобще нещо за намиране. Бяха стигнали дотук благодарение на странното съвпадение, че и Франк Олтън, и Люис Кинг бяха прекарали тук последните си часове преди да изчезнат. Ала, познавайки Олтън, Фарго не мислеха, че е дошъл без причина. С изключение на двама мъже, които вечеряха рано на една пейка, паркът — всъщност нисък хълм покрит с храсталаци, бамбукови стволове и спираловидна пътека за туристи, беше изоставен. Сам и Реми закрачиха по застланата с чакъл автомобилна алея и последваха лъкатушенията й до началото на клисурата Чобар. Макар че главният мост беше от бетон и достатъчно широк, за да минават по него коли, по-ниските части на клисурата, както и оттатъшния край бяха достъпни само чрез три висящи моста от дъски. Мостовете висяха на различни височини и туристите можеха да ги достигнат по няколко туристически пътеки. От двете страни на клисурата се гушеха малки храмове, скрити от дебели дървета. На двайсет метра под тях река Багмати се пенеше и се блъскаше в канарите.

Реми отиде до една табелка, прикрепена към фасадата на моста и зачете на глас английския текст:

— Чобар Гучи е тясна долина, образуван от река Багмати, и представлява единствения излаз от цялата долина Катманду. Счита се, че долината Катманду някога е била гигантско езеро. Когато Манджусри 6 6 Манджусри — полубожество, свързано с трансценденталната мъдрост в будизма махаяна и с медитацията в езотеричния будизъм — Бел.прев. стигнал до долината, видял лотус на повърхността на езерото. Отворил единия склон, за да се оттече водата и да направи място за Катманду.