Клайв Къслър - Кралството

След трийсетина секунди се чу гласа му:

— Долу съм! Пусни раниците!

Реми пролази напред и пусна първата.

— Готово! Взех я!

Тя пусна втората. Сам се провикна отново:

— Готово! Слизай! Ще те насочвам.

Когато Реми стигна до предпоследното стъпало, внимателно пусна краката си и увисна само на ръце. Сам посегна и хвана краката й.

— Готово, държа те!

Реми се пусна и с помощта на Сам стъпи невредима на издатината. Издатината беше широка около два метра и се намираше на около метър и половина над реката. В скалната стена се виждаше овален отвор на пещера, закрит с преграда срещу силни ветрове, която се беше разкачила в долния ляв ъгъл. Имаше и табела на непалски и английски:

ОПАСНОСТ!

НЕ ПРЕМИНАВАЙ!

Под думите на две на три бяха нарисувани череп и кръстосани кости.

Реми се усмихна.

— Виж, Сам, универсалния символ за „любопитно“.

— Майтапчийка! Готова ли си да се спуснем?

— Някога да съм отказвала подобно примамливо предложение?

— Никога, жива да си.

— Води!

Подозрението им, че пещерата е затворена, за да не се изгубят или наранят любопитни търсачи на силни усещания, се потвърди секунди по-късно. Докато Сам се изправяше, ръката му попадна в цепнатина в пода, малко по-широка от дланта му. Ако се беше движил малко по-бързо, щеше да счупи ръката си, а ако ходеше — щеше да счупи глезена си.

— Лошо предзнаменование или последно предупреждение? — попита той Реми с полуусумивка, докато тя му помагаше да стъпи на краката си.

— Избирам си второто.

— 640-а причина да те обичам — отвърна той. — Ти си моята вечна оптимистка.

Огледаха тунела под лъча на фенерчето. Беше достатъчно широк, за да може Сам почти напълно да разпери ръце, но беше само няколко сантиметра по-висок от Реми, така че мъжът й трябваше да ходи прегърбен.

Подът беше доста неравен.

Сам завъртя глава и подуши въздуха.

— Не се усеща влага.

Реми прокара длан по тавана и стената.

— И на пипане е сухо.

Ако имаха късмет, влагата можеше да не ги тревожи. Спускането в суха пещера си беше пипкава работа, но наличието на вода го правеше направо опасно, защото подът, таванът и стените можеха да се срутят и при най-малкото сътресение. Но сега знаеха, че невидимите притоци на река Багмати най-вероятно текат някъде под краката им.

Сам тръгна напред. Тунелът рязко свиваше ту вляво, ту вдясно. Ненадейно двамата се оказаха пред първото си препятствие, дело на човешки ръце — няколко вертикални железни пръта от едната стена до другата, монтирани в пода и тавана.

— Не си поплюват — отбеляза Сам, докато осветяваше с фенерчето ръждивата стомана.

Колко ли търсачи на силни усещания се бяха радвали, че са преминали преградата на входа, само за да бъдат победени от тези решетки?

Реми клекна пред прътите и ги раздруса един по един. На четвъртия опит металът проскърца. Тя се усмихне през рамо на мъжа си.

— Чудото на окисляването. Помогни ми.

Двамата заедно се хванаха за пръта и го разклатиха, докато не се охлаби. От тавана се посипаха камъчета и прах. Скоро прътът се отдели и издрънча на пода. Сам разгледа краищата.

— Прерязан е — каза той и показа краищата на Реми.

— Ацетиленова горелка?

— Няма следи от обгаряне. По-скоро трион.

Той светна с фенерчето в празната дупка, оставена от пръта, и на няколко сантиметра дълбочина видя отсечено парче метал.

Сам погледна Реми.

— Нещата стават все по-интересни. Някой е бил тук преди нас.

— И не е искал никой друг да узнае — добави тя.

Спряха за момент, за да може Сам да се ориентира по компаса и да скицира груба карта в тефтера си. После се промушиха през пролуката, върнаха пръчката на мястото й и продължиха. Тунелът се виеше на зигзаг и започна да се стеснява.

Таванът се смъкна едва на метър и двайсет от пода, а лактите на Сам и Реми опираха в стените. Тунелът тръгна надолу. Прибраха фенерчетата и включиха челниците. Наклонът се увеличи, докато не заситниха под трийсетградусов ъгъл, като се придържаха по издатините в скалата.

— Спри! — каза ненадейно Реми. — Чуй!

Някъде се плискаше вода.

Сам рече:

— Реката.

Спуснаха се още надолу. Тунелът се превърна в тесен коридор. Сам продължи с мъка напред, докато подът отново не започна да се издига.

— Става почти вертикално — обади се той. — Ако сме внимателни, мисля, че можем да се изкатерим…

— Сам, виж това.

Той се обърна и се промъкна до Реми. Тя беше проточила шия и зяпаше стената. На светлината на лампата й от скалата проблясваше предмет с размери на монета от петдесет цента.