Клайв Къслър - Кралството

— Името Люис Кинг говори ли ви нещо?

— Були? — веднага попита тя.

— Да.

Професорката се усмихна широко — имаше разстояние между предните зъби.

— О, да, помня Були. Бяхме… приятели. — Блясъкът в очите й подсказа на Фарго, че връзката им е отишла оттатък етапа на приятелството. — Бях свързана с Принстън, но дойдох за няколко семестъра в Трибхуван. Дълго преди да основат сегашния университет. С Були се срещнахме на някаква сбирка. Защо ме питате?

— Търсим Люис Кинг.

— А… Ловци на духове, така ли?

— Значи мислите, че е мъртъв? — попита на свой ред Реми.

— О, не знам! Разбира се, чувала съм историите за появяванията му от време на време, но никога не съм го виждала, нито пък съм виждала достоверни негови снимки. Не и в последните четирийсет години. Ще ми се да мисля, че ако беше жив, щеше да дойде да ме види.

Сам извади един плик от кожения си сак, извади копие на пергамента и го плъзна по масата към професор Каалрами.

— Това познато ли ви е?

Тя го разгледа.

— Да. Това е моят подпис. Преведох това за Були през… — Каалрами сви устни, замисли се. — Хиляда деветстотин седемдесет и втора.

— Какво можете да ни кажете за него? — попита Сам. — Каза ли ви Люис къде го е намерил?

— Не, не ми каза.

Реми не се стърпя и вметна:

— На мен ми прилича на деванагари.

— Много добре, скъпа. Добра догадка, ала погрешна. Написано е на лова — много рядък език. По последни данни е роден език на едва четири хиляди души. Живеят в северната част на страната край китайската граница, където е бил…

— Мустанг — досети се Сам.

— Да, точно така. И го произнесохте правилно. Браво! Повечето говорещи лова живеят в и около Ло Мантанг. Знаехте ли за Мустанг или отгатнахте?

— Отгатнах. Единствената следа, която имаме за местоположението на Люис Кинг, е снимка, в която уж се появява. Правена е преди година в Ло Мантанг. Открихме пергамента в дома на Люис.

— Носите ли снимката?

— Не — каза Реми, след което хвърли поглед към Сам. Израженията им говореха „Защо не поискахме копие от снимката? Грешка на начинаещи.“ — Но съм сигурна, че можем да се сдобием с нея.

— Ако не ви затруднявам особено. Мисля, че бих познала Були, ако наистина е той.

— Някой друг идвал ли е наскоро да говори с вас за Кинг?

Каалрами се поколеба.

— Преди година, може би малко повече, двойка хлапета бяха тук. Странни на вид…

— Близнаци? Руси, със сини очи и азиатски черти на лицата?

— Да! Нещо не ми харесаха. Знам, че не е благородно да говоря така, но трябва да съм честна. Имаше нещо у тях… — Каалрами сви рамене.

— Помните ли какво ви попитаха?

— Общи въпроси за Були — дали имам някакви стари писма от него или пък дали помня да е говорил за работата си в района. Не можах да им помогна.

— Те нямаха ли копие от пергамента?

— Не.

Сам попита:

— Така и не открихме оригиналния превод. Бихте ли имала нещо против да направите такъв?

— Мога да ви кажа основното сега, но писменият превод ще отнеме време. Може да го направя тази вечер, ако желаете.

— Благодаря! — каза Реми. — Много ще сме ви задължени.

Професор Каалрами намести очилата си и взе пергамента. Бавно запроследява с пръст текста, движейки беззвучно устни.

След пет минути вдигна очи и се прокашля.

— Форма на имперски указ е. Фразата на лова не се превежда лесно на английски, но е официална заповед. Сигурна съм.

— Има ли дата?

— Не, но ако погледнете тук, в левия горен ъгъл, липсва парче текст. Имало ли го е на оригиналния пергамент.

— Не, направих снимката директно от оригинала. Помните ли дали датата е била на оригинала?

— Не, боя се, че не помня.

— А бихте ли могла да предположите?

— Не ми се предоверявайте, но бих казала, че е на възраст между шестстотин и седемстотин години.

— Продължете, моля — подкани я Сам.

— Нека повторя, че е най-добре да изчакате писмената версия…

— Разбираме.

— Това е заповед към група войници… специални войници, наречени Пазители. Наредено им е да изпълнят някакъв план — нещо, описано в друг документ, подозирам. Планът е нещо, наречено Теуранг, да бъде преместено от скривалището си на безопасно място.

— Защо?

— Има нещо общо с някакво нашествие.

— А пише ли какво представлява този Теуранг?

— Не. Съжалявам, но това ми е само смътно познато. Беше преди четири десетилетия. Помня думата, защото беше необичайна, но не мисля, че съм се интересувала допълнително от нея. Но в университета има един човек, за който съм сигурна, че е по-наясно от мен с думата. Може да го потърся, ако желаете.