Клайв Къслър - Кралството

— Защо си го е сменил?

— Засега не сме сигурни, но знаем, че Люис е имигрирал в Америка през 1946 г. и е получил преподавателско място в университета в Сиракуза. След няколко години, когато Чарлс е бил на четири, Люис го е оставил с майка му и е започнал да пътешества по света.

— Какво още?

— Разбрах по каква работа са там Ръсел и Марджъри. Един от миньорските концерни на Кинг — Стратегическата ресурсна група (СРГ), миналата година е получил от непалското правителство одобрение да проведе, цитирам, „изследователски проучвания, свързани с експлоатацията на промишлени и скъпоценни метали“.

— Какво значи това? — попита Реми. — Това е много общо казано.

— Умишлено е казано общо — намеси се Сам.

Селма отвърна:

— Компанията не е на стоковата борса, така че трудно се добирам до информация за нея. Намерих две места за разкопки, наети от СРГ. На североизток от града са.

— Гъста паяжина — проточи замислено Реми. — Близнаците Кинг контролират миньорска дейност на същото място и по същото време, когато изчезва Франк, докато търси бащата на Кинг, който може, а може и да не е бродил из Хималаите през последните четирийсет години. Пропускам ли нещо?

— Това е, горе-долу — каза Сам.

Селма попита:

— Искате ли подробности за терените на СРГ?

— Засега не — рече Сам. — На пръв поглед не изглежда свързано, но с Крал Чарли човек никога не знае.

След като помолиха администратора на „Хаят“ да им намери кола под наем, семейство Фарго поеха на път. Сам караше, а Реми следеше картата на Катманду върху таблото на нисана им.

Един от малкото уроци, научени (и впоследствие забравени) от последната им визита в Катманду преди около шест години, се върна почти веднага, щом напуснаха хотела.

С изключение на главните улици като „Тридеви“ и „Кралския път“, улиците на Катманду рядко имаха имена, било то на картата или по табели. Местните даваха указания според забележителности, обикновено пресечки или площади — познати съответно като чокове и толове, и от време на време според местоположението на някой храм или пазар. Незапознатите с тези ориентири нямаха избор, освен да се доверят на карта на района и на компас.

Сам и Реми извадиха късмет. Университетът на Катманду се намираше на двайсетина километра от хотела, сред хълмовете в най-източния край на града. След двайсет нервни минути, докато открият магистрала „Арнико“, те пристигнаха в кампуса час след тръгването си от хотела.

На входа свиха вляво, следвайки табелите на непалски и английски. След това стигнаха до една алея, обградена от дървета, и здание от тухла и стъкло, пред което имаше леха красиви цветя. Намериха място за паркиране, слязоха и минаха през стъклената входна врата. Почти веднага се сблъскаха с информационното бюро.

Младата индийка зад него говореше английски с оксфордски нотки.

— Добро утро и добре дошли в университета на Катманду. С какво мога да ви помогна?

— Търсим професор Адала Каалрами — каза Реми.

— Да, разбира се. Един момент. — Жената натисна копче на клавиатурата пред себе си и прочете нещо на монитора. — Професор Каалрами в момента провежда консултации в библиотеката. Срещата ще свърши в три. — Жената им даде карта на кампуса и огради мястото, където се намираха в момента, както и библиотеката.

— Благодаря — кимна Сам.

Кампусът на Катманду беше малък — на възвишението се бяха сгушили само десетина сгради. Под тях се ширеха километри и километри терасирани поля и гъсти гори. В далечината се мержелееше международното летище „Трибхуван“. На север, едва видими, бяха пагодните покриви на „Хаят риджънси“.

Сам и Реми се отдалечиха на около стотина метра на изток от сградата, по пътечка, оградена с плетове, свърнаха наляво и се озоваха пред входа на библиотеката. Един от служителите ги упъти към конферентна зала на втория етаж. Пристигнаха тъкмо когато един студент си заминаваше. А в самата зала, на кръгла маса, седеше пълна възрастна индийка с ярко червено-зелено сари 5 5 Традиционна женска дреха, която се носи в Индия, Бенгладеш, Непал и Шри Ланка. Представлява дълго парче плат (между 4 и 9 метра), което се загръща около тялото — Бел.прев. .

Реми попита:

— Извинете, вие ли сте професор Адала Каалрами?

Жената вдигна поглед и ги огледа през очилата си в тъмни рамки.

— Да, аз съм.

Английският й беше с плътния смътно музикален акцент на индийците.

Реми представи себе си и Сам, след което попита дали може да седнат. Каалрами кимна към двата стола пред себе си. Сам я погледна и попита: