Клайв Къслър - Кралството

— Много дипломатично, но нека сме честни — Ръсел и Марджъри са плашещи. Този външен вид, тази дружелюбност… приличат на серийни убийци от холивудски филм. Видя ли някакви конкретни следи от Жилан у тях?

— Не, и се надявам да няма. Ако им е майка, трябва да ги е родила на осемнайсет или деветнайсет.

— А Кинг е бил на четирийсет и няколко по онова време.

— Забеляза ли, че нямат тексаски акцент? Мисля, че долових Бръшляновата лига 4 4 Общо название на част от най-престижните университети в североизточната част на САЩ — Бел.прев. в някои гласни.

— Значи тате ги е отпратил от Тексас право в колежа. Искам да знам обаче откъде знаеха с кой полет ще дойдем.

— Мислиш ли, че Чарли Кинг показва мускули и ни демонстрира, че има връзки?

— Вероятно. Това обяснява и защо не ни каза да очакваме близнаците — чудо. Като се има предвид колко е влиятелен, сигурно се мисли за голям майстор в хващането на хората неподготвен.

— Не ми се нрави да ни следват навсякъде.

— Нито пък на мен, но нека засега им играем по свирката, за да видим какво знаят за Франк. Прокрадва ми се подозрението, че Кинг знаят повече, отколкото ни казват.

— Съгласна съм — отвърна Реми. — Всичко накрая опира до едно, Сам — Кинг се прави на кукловод. Защо? Защото е обсебен от желанието да контролира всичко, или защото крие нещо?

Чу се звънецът. Докато крачеше към вратата, за да вземе плика, който се плъзна под нея, Сам каза:

— А, ето го и потвърждението на резервациите ни.

— Наистина ли?

— Е, само ако си готова за тръгване след половин час — отвърна Сам.

— С радост! Къде отиваме?

— „Бханчка и Гхан“.

— Откъде помниш?

— Как мога да забравя толкова запомняща се храна и атмосфера!

След двайсет и пет минути Реми застана пред съпруга си, облечена в панталони с увиснало дъно и кафяво горнище и с яке в същия цвят, преметната през ръка. Сам, току-що обръснат, със синя риза „Робърт Греъм“ и тъмносиви панталони, й подаде ръка и я поведе навън.

Реми не се изненада много, когато се събуди в четири сутринта и видя съпруга си не в леглото, а в креслото. Когато нещо човъркаше Сам Фарго, той рядко успяваше да заспи. На меката светлина на настолна лампа той четеше досието, което им даде Жилан. Реми леко избута с хълбок папката и се настани на нейно място в скута му, загърната с робата си.

— Мисля, че намерих каквото търсех.

— Покажи ми.

Той прелисти няколко хванати с кламер страници.

— Това са ежедневните имейли от Франк към Кинг. Започват в деня, когато е пристигнал, и свършват, когато е изчезнал. Забелязваш ли нещо различно в последните три?

Реми им хвърли едно око.

— Не.

— Подписал е всеки от тях с „Франк“. Виж предишните.

Реми го стори. Сви устни.

— Подписал ги е „ФО“

— Така подписва имейлите си и до мен.

— Какво значи според теб?

— Само предполагам, но или последните три имейла не са от Франк, или е опитал да каже нещо.

— Не ми се струва вероятно. Франк би намерил по-умен начин да го стори.

— Значи остава другата възможност. Изчезнал е по-рано, отколкото подозира Кинг.

— И някой се е преструвал на него — заключи Реми.

На петдесет километра северно от Катманду, Непал

В предутринния сумрак един Рейндж Роувър отби бавно от главния път. Фаровете му заиграха по терасираните зелени поля, докато следваше лъкатушещия път по дъното на долината. Роувърът се клатушка няколкостотин метра, преди да прекоси един мост. Под колата кипеше река, а тъмните й води се плискаха в основите на моста. Фаровете бързо преминаха по някаква поолющена табела на оттатъшния бряг. На нея пишеше „Трисули“. След около четиристотин метра роувърът стигна до ниска сграда от сиви тухли с тенекиен покрив. Сред дървета, съвсем близо до входна врата един прозорец светеше в жълто. Роувърът забави и спря.

Ръсел и Марджъри Кинг слязоха и се запътиха към вратата. Два сенчести силуети се отлепиха от ъглите на сградата и пресякоха пътя им. Оръжията пред гърдите им проблеснаха матово. За миг блеснаха фенерчета, светнаха върху лицата на младите Кинг и сумракът отново се възцари. Един от пазачите направи жест с глава към близнаците да влизат.

Вътре зад дървена маса седеше мъж. С изключение на масата и на мъждукащата керосинова лампа, помещението беше празно.

— Полковник Жу — изсумтя Ръсел Кинг.

— Добре дошли, безименни американски приятели. Моля, седнете.

Двамата Кинг седнаха на пейката срещу Жу. Марджъри каза: