Клайв Къслър - Кралството

— Мисля, че ти си на ход, Реми. Ти и Були като че ли сте били — или сте, сродни души. Ще проверя другите стаи. Изпищи от ужас, ако видиш някой прилеп.

— Не е смешно, Фарго!

Реми беше кораво момиче и никога не се страхуваше да си оцапа ръцете, но ненавиждаше прилепи.

Кожестите им криле, лапите им и сплесканите муцуни й действаха на примитивно ниво. Вси Светии беше напрегнат празник в дома на семейство Фарго, а класическите вампирски филми бяха забранени.

Сам отиде при нея, повдигна брадичката й я целуна.

— Извинявай!

— Приема се.

Докато Сам влизаше в кухнята, Реми огледа библиотеките. Както можеше да се предполага, всички книги бяха отпечатани преди 70-те на миналия век. Люис бе разнообразен читател. Макар много от томовете да бяха свързани с археология и сродните й дисциплини — антропология, палеонтология, геология и т.н., имаше и книги по философия, космология, социология, класическа литература и история.

Сам се върна в главното помещение.

— Нищо интересно в другите стаи. А тук?

— Подозирам, че е бил… — Тя направи пауза и се обърна. — Може би трябва да решим в кое време говорим за него. Мъртъв ли е, или жив?

— Да предположим второто. Франк го е сторил.

Реми кимна.

— Подозирам, че е крайно любопитна личност. Ако трябва да се обзаложа, ще кажа, че е прочел повечето от тези книги, ако не и всички.

— Ако е бил по разкопки толкова често, колкото Кинг казва, как е могъл?

— Скоростен читател? — предложи Реми.

— Възможно е. Какво има зад витрините.

Сам светна към тази до рамото на Реми и тя се взря през стъклото.

— Каменни остриета на Кловис. — Това име, първоначално принадлежащо на праисторическа култура на територията на Северна Америка, сега се използваше за всякакви острието на стрели и копия, направени от камък или кост. — Много хубава колекция.

Заразглеждаха витрините една по една. Колекцията на Люис беше еклектична като библиотеката му. Въпреки че имаше много археологически артефакти — парчета от глинени съдове, резбовани еленови рога, каменни сечива, вкаменени парчета дърво, имаше и елементи, принадлежащи на историческите науки: вкаменелости, скали, илюстрации на изчезнали растения и животни, както и късове от древни ръкописи.

Реми почука стъклото, зад което се намираше пергамент с думи на Деванагари, азбуката — родител на непалците.

— Това е интересно. Мисля, че е репродукция. Има нещо като бележки на преводач: „А. Каалрами, Принстън.“ Но няма превод.

— Проверявам — каза Сам, докато вадеше айфона си.

Изчака да се появи 4G-мрежата му. Вместо това на екрана се появи съобщение:

Изберете безжична мрежа.

651 ФПР

Мръщейки се, Сам разгледа надписа, затвори браузъра и включи програма за водене на бележки. Каза на Реми:

— Не мога да се свържа. Погледни!

— Какво?

Той й смигна.

— Погледни!

Реми се приближи и погледна екрана на айфона. На него пишеше: „Следвай ме.“

Реми моментално влезе в ритъм.

— Не съм изненадана, че не можеш да намериш сигнал — каза тя. — Насред нищото сме.

— Как мислиш? Всичко ли разгледахме?

— Струва ми се, че да. Да отидем да потърсим хотел.

Изключиха фенерчето, излязоха и заключиха вратата зад себе си. Реми попита:

— Какво става, Сам?

— Улових безжична мрежа. Кръстена е на адреса: 1651 Фолс Пас Роуд.

Сам върна съобщението на екрана си и го показа на Реми.

— Дали не е съсед?

— Не, обикновеният домашен интернет не се простира на повече от петдесет метра.

— От любопитно по-любопитно — каза Реми. — Не видях модеми или рутери. Защо на уж изоставена къща ще й трябва безжична мрежа?

— Сещам се само за една причина и, предвид с кого си имаме работа, не е толкова невероятна: наблюдение.

— Камери?

— Или подслушвателни устройства.

— Кинг ни следи? Защо?

— Кой знае. Но определено ми погъделичка любопитството. Трябва да се върнем обратно. Хайде, да огледаме.

— Ами ако има външни камери?

Като пусна лъча на фенерчето по фасадата на къщата, Сам закрачи към гаража. Когато стигна до ръба на къщата, спря и надзърна.

— Нищо. — Опита да отвори страничната врата на гаража. Беше заключена. Сам свали анорака си, нави го около дясната си ръка и притисна юмрук в стъклото над бравата, докато то не се изхрущя приглушено. Разчисти парчетата, пресегна се отвътре и отключи.

Когато влезе, му отне само минута да намери електрическото табло. Сам го отвори и огледа. Бушоните бяха стари. Някои от тях обаче изглеждаха подменяни наскоро.