Клайв Къслър - Кралството

— Някой има нещо за криене — заключи Селма.

— Именно — каза Сам. — Въпросът е какво? Кинг има и параноична жилка. Но, ако трябва да сме честни, с неговите пари, сигурно се опитват да го мамят наляво и надясно.

— Нищо от това няма значение, в крайна сметка — каза Реми. — Франк Олтън е изчезнал. Там трябва да съсредоточим вниманието си.

— Откъде ще започнем? — попита Селма.

— Монтерей.

Монтерей, Калифорния

Сам взимаше завоите бавно, докато предните фарове на колата се бореха с мъглите над земята и с шубраците, обградили застлания с чакъл път. Под тях сред крайбрежните скали блещукаха светлините на къщите, а по-далеч маяците на рибарските лодки се носеха в чернотата на океана. През отворения прозорец на Реми чуваха спорадичният скръбен звън на далечни шамандури.

Макар да бяха уморени, Сам и Реми искаха по-скоро да започнат с издирването на Франк, затова взеха вечерния полет от Сан Диего до двупистовото летище на Монтерей, откъдето наеха кола.

Дори преди да видят самото здание, им стана ясно, че домът на Люис „Були“ Кинг струва милиони. По-точно, земята, на която е построен. Гледката към залива на Монтерей не беше евтина. Според Чарли Кинг, баща му купил имота в началото на 50-те. Оттогава годините бяха повишили многократно стойността на земята.

Електронната навигация на таблото на колата изписука, за да предупреди за поредния завой. Докато свиваха, предните фарове преминаха по една самотна пощенска кутия върху стълб.

— Това е — каза Реми, когато видя числото.

Сам спря на една алея, оградена с недорасли борове и разнебитена, някога бяла ограда, която сякаш се крепеше единствено на вплелите се в нея лози. Остави колата да се плъзне последните няколко метра с изключен двигател. Фаровете осветиха къща на два етажа отпред и един отзад, на около деветдесет квадратни метра. От двете страни на предната врата се виждаха два заковани прозореца, а до нея водеха няколко изронени стъпала. Фасадата някога е била тъмнозелена. Сега имаше блед, болнав маслиненозелен цвят.

В края на алеята за коли, отчасти скрит зад къщата, имаше гараж с килнати улеи за оттичане на валежи.

— Определено е петдесетарка къща — каза Реми. — Никакви украси.

— Земята сигурно е около осем декара. Цяло чудо е, че предприемачите не са се добрали до нея.

— Е, като се има предвид кой я притежава.

— Така е, права си — съгласи се Сам.

— Трябва да призная, че е малко призрачно.

— Щях да кажа „направо зловещо“. Ще влизаме ли?

Сам угаси фаровете и сега къщата беше осветена само от бледите лунни лъчи, които успяваха да пробият през мъглите. Сам взе от задната седалка една кожена торба, излязоха и затвориха вратите. Двойното изтропване прозвуча неестествено силно. Сам извади фенерчето си и го включи.

По алеята стигнаха до входната врата. Опипвайки с крак, Сам провери доколко са стабилни стъпалата. Кимна на Реми, двамата се качиха и отключиха с ключа, който Жилан им даде. Сам побутна вратата — пантите проскърцаха. Един след друг, двамата Фарго пристъпиха през прага.

— Светни ми малко — помоли Реми.

Сам се обърна и насочи лъча към стената, до касата, където Реми опипом търсеше ключ. Откри го. Жилан им беше казала, че ще има електричество и се оказа права. В три от ъглите на стаята се включиха мътни подови лампи.

— Не е толкова изоставена, колкото Кинг я изкара — отбеляза Сам. Не само, че светеха лампите, ами и никъде не се виждаше и прашинка прах. — Сигурно я чисти редовно.

— Не ти ли се струва странно? — попита Реми. — Не само не я променя четирийсет години след изчезването на баща си, но и я поддържа, докато дворът буренясва.

— Самият Чарли Кинг ми се струва странен, така че не, не съм изненадан. Добави му фобия към микроби и му скрий нокторезачките и имаш почти втори Хауърд Хюз.

Реми се засмя.

— Е, добрата новина е, че нямаме много терен за обхождане.

Беше права. Виждаха по-голямата част от дома на Були направо от входа — седемметрова квадратна стая, която приличаше на личен кабинет. Източната и западната стена бяха заети от библиотеки, екзотични украшения, снимки в рамки и стъклени витрини, в които се намираха предмети, приличащи на вкаменелости.

Насред стаята имаше кухненска маса, която Люис бе използвал като бюро. Върху нея се виждаха стара пишеща машина, химикали, моливи, тефтери и купчини книги. На южната стена имаше три врати. Едната водеше към кухничка, другата към баня и третата — към спалня. С изключение на привкуса на боров ароматизатор и нафталин, къщата миришеше на мухъл и старо тапетно лепило.