Клайв Къслър - Кралството

От въздуха ясно се виждаше как Катманду удобно се е сгушил в подобна на кратер долина, обградена от извисилите се край нея планински вериги Шивапури, Пхулчовки, Нагаржун и Чандрагири.

Сам и Реми идваха тук за трети път. Затова знаеха, че Катманду напомня на съвкупност от древни селца, пресечени с жилки модерност. Един до друг се редяха хилядагодишен храм на индуския бог Шива и магазин за мобилни телефони. По улиците елегантни хибридни таксита и шарени рикши се съревноваваха за клиенти, а на един и същи площад се виждаха лъскав модерен ресторант и уличен продавач на чаат 3 3 Изключително популярна в тази част на света бърза храна от пържено тесто с различни подправки и сосове — Бел.прев. . И, разбира се, в планинските склонове и под върховете край града, бяха скътани стотици храмове и манастири, някои по-стари и от самия град.

Сам и Реми имаха богат опит в пътуванията и затова бяха добре подготвени за митницата и паспортния контрол. Преминаха без особено забавяне. Скоро излязоха от терминала и се озоваха на тротоара.

— Къде ни е уредила да спим Селма?

— „Хаят риджънси“.

Реми кимна одобрително. При последното им посещение, с надеждата да се потопят в непалската култура, отседнаха в един хостел, който се оказа непосредствено до ограждение на якове. Фарго откриха, че животните не зачитат разни неща като благоприличие, лично пространство или сън през нощта.

Сам вдигна ръка, за да повика такси. Зад тях се чу мъжки глас:

— Извинете, вие ли сте господин и госпожа Фарго?

Сам и Реми се обърнаха и се озоваха лице в лице с мъж и жена, на по около двайсет и няколко години. Приличаха си като две капки вода, не само помежду си, но и на Чарлс Кинг. С изключение на една леко стряскаща разлика. Децата на Кинг имаха неговата платиненоруса коса, сини очи и широки усмивки, но лицата им носеха азиатски черти.

Реми погледна косо към Сам. Предчувствието й за Жилан Шъ се бе оказало вярно. Тя далеч не бе просто любовница.

— Ние сме, да — отвърна Сам.

Мъжът, който бе висок колкото баща си и също толкова едър, се здрависа енергично първо със Сам, а после с Реми.

— Аз съм Ръсел. Това е Марджъри, сестра ми.

— Сам… Реми… Не очаквахме да ни посрещнат.

— Решихме да поемем инициативата — отвърна Марджъри. — Тук сме по една работа на тате, така че няма проблем.

Ръсел добави:

— Ако идвате за първи път в Катманду, може и да се пообъркате. С кола сме и ще се радваме да ви откараме до хотела.

„Хаят риджънси“ бе на три километра от летището.

Мерцедесът на младите Кинг буквално летеше по улиците. Отвътре лимузината беше звукоизолирана, а прозорците — матирани. На Сам и Реми пътуването им се стори леко сюрреалистично. Ръсел уверено криволичеше из тесните улички, а Марджъри, седнала до него, им описваше града с изразителност на механичен гид.

Накрая стигнаха пред „Хаят“. Ръсел и Марджъри излязоха и отвориха двете задни врати, преди Сам и Реми да успеят да докоснат дръжките.

Подобно на терминала на летището, сградата на „Хаят риджънси“ беше причудлива смесица от старо и ново — дълга фасада, шест етажа и покрив в стил пагода. Градините наоколо се простираха на осемдесет декара.

Към колата се приближи едно пиколо и Ръсел му лавна нещо на непалски. Мъжът закима бързо и се усмихна насилено, след което взе куфарите от багажника и се скри в преддверието.

— Ще ви оставим да се настаните — каза Ръсел, след което подаде на всеки по една визитка. — Обадете ми се по-късно и ще да обсъдим как искате да действаме.

— Да действаме? — учуди се Сам.

Марджъри се усмихна.

— Извинете, тате май е забравил да ви каже. Помоли ни да сме ваши водачи, докато търсите господин Олтън. Ще се видим утре!

Двамата Кинг се усмихнаха и помахаха почти едновременно.

Вратите на мерцедеса се хлопнаха и лимузината мазно се плъзна по алеята.

Сам и Реми погледаха след колата няколко секунди. След това Реми промълви:

— В това семейство има ли нормални?

Четирийсет и пет минути по-късно семейство Фарго вече се бе настанило в апартамента си и с наслада отпиваха от чашите с ароматно кафе.

Цял следобед Сам и Реми си почиваха край басейна, после се качиха в апартамента за по един коктейл. Дочетоха досието, което Жилан им даде на летището в Палембанг. Макар на пръв поглед да изглеждаше изчерпателно, в него нямаше достатъчно информация, за да започнат търсенето си.

— Трябва да призная — каза Реми, — че комбинацията от гените на Жилан Шъ и Чарли Кинг е дала… мммм… интересни резултати.