Клайв Къслър - Кралството

— Имаше ли постоянен дом?

— Едно местенце в Монтерей. Така и не го продадох. Нищо не съм правил с него, всъщност. Стои си горе-долу както беше, когато изчезна. И да, знам какво ще попитате. Още през 73-а накарах няколко човека да претърсят къщата му за следи, но не откриха нищо. Ако искате, погледнете и вие. Жи ще ви даде информацията.

— Франк ходил ли е там?

— Не. Смяташе, че няма смисъл.

— Кажи ни за последния път, когато са забелязали баща ти — каза Сам.

— Преди шест седмици един екип на Нешънъл Джиографик правил представяне на някакъв старинен град там… Ло Манта нещо си…

— Ло Мантанг — поправи го Реми.

— Да, именно. Било столицата на Мустанг.

Като повечето хора, Кинг произнесе името както това на коня.

— Било е познато и като кралство Ло, преди Непал да го присъедини през осемнайсети век.

— Както кажеш. Никога не съм си падал по тези неща. Далеч от дървото съм паднал, така да се каже. Така или иначе, на една от снимките на заден план има един човек. Като две капки вода с баща ми — или както би изглеждал след почти четирийсет години.

— Това не е много като за начало — отбеляза Сам.

— Само това имам. Още ли искате да се пробвате?

— Разбира се!

Сам и Реми се изправиха, за да си ходят. Кинг също стана, подаде им ръка и каза:

— Жи е включила и номерата ми за връзка. Ще докладвате на нея. Уведомявайте ме какво откривате. Ще се радвам на редовни отчети. Успех, Фарго!

Застанал на прага на гълфстрийма си, Чарлс Кинг изгледа семейство Фарго, докато излизаха през портата, качиха се на скутерите си и се скриха по пътя. Жилан Шъ, която ги беше изпратила, се върна при Кинг.

— Не ги харесвам — каза тя.

— Защо така?

— Не ви уважават достатъчно.

— Мога да мина и без това, душко. Стига да си оправдаят репутацията. От това, което съм чел, тези са истински таланти в тази работа.

— А ако не спрат с това, което искаме от тях?

— Ами, затова имам теб, нали?

— Да, господин Кинг. Там ли да отида сега?

— Не, нека нещата се развият по естествен път. Звънни един телефон на Ръс, ако обичаш.

Кинг се върна в помещението и седна със сумтене на единия от столовете. Минута по-късно гласът на Жилан се разнесе от интеркома.

— Обадих се, господин Кинг. Моля, изчакайте.

Кинг изчака за изписукването, което му съобщи, че сателитната линия работи.

— Ръс, там ли си?

— Тук съм.

— Как върви копаенето?

— По план. Един местен започна да ни прави проблеми, но се погрижихме. Марджъри е в ямата и им бие камшика.

— Не се и съмнявам! Хала е тя. Само се оглеждай за онези инспектори. Не би трябвало да се появяват неканени. И бездруго плащам като поп. Всеки допълнителен цент ще идва от заплатата ти.

— Нещата са под контрол.

— Добре. Сега, дай ми някакви добри новини. Нещо сочно?

— Още нищо няма. Но открихме остатъчни вкаменелости, които били обещаващи според експерта ни.

— Е, и преди съм го чувал. Забравяш ли онзи измамник в Перт?

— Не, сър.

— Онзи, който ти каза, че има една от онези вкаменелости на хипопотам-джудже от Малагаси? И той уж беше експерт.

— И се оправих с него, нали?

Кинг направи пауза. Намръщеното му лице се отпусна и той се засмя.

— О, да. Слушай обаче, синко. Искам едно от онези калико-какви-бяха-там. Истинско!

— Каликотериум — услужливо му напомни Ръс.

— Не ме е еня как се казва! Някакъв латински! Бог да ми е на помощ. Намерете ми едно такова! Вече казах на онзи нехранимайко Дон Мейфийлд, че съм подготвил мястото. Ясно ли е?

— Да, сър, напълно.

— Добре тогава. Нова тема: току-що се срещнах с най-новите ни членове. И на двамата им сече пипето. Сигурно няма да губят много време. Ако имаме късмет, ще се поразтършуват из къщата в Монтерей и ще поемат към теб. Ще те уведомя, когато отлетят.

— Да, сър.

— И ги дръж изкъсо, чуваш ли? Ако ти се измъкнат, ще ти смъкна кожицата!

Голдфиш Пойнт, Ла Джола

Близо до Сан Диего, Калифорния

След като се разделиха с Кинг, Сам и Реми се върнаха в Пулау Легунди, където, както можеше да се очаква, намериха професор Стан Дайдел да наблюдава обекта. Бившият преподавател на Реми от Бостънския университет си беше взел отпуск, за да участва в разкопките. След като чу новините за Олтън, Дайдел се съгласи да контролира разкопките, докато се върнат или докато си намерят постоянен заместник.

След трийсет и шест часа и три прекачвания, семейство Фарго се приземиха в Сан Диего по обяд, местно време. Сам и Реми наминаха първо през дома на Олтън, за да съобщят на съпругата на Франк. После оставиха багажа си във фоайето на собствения си дом, и сега слизаха по стълбите към владенията на Селма — нейния работен кабинет.