Клайв Къслър - Кралството

Сто и осемдесет квадратни метра, високото пространство бе заето от шестметров работен плот с яворово покритие, осветен отгоре от висящи халогенни лампи и обграден от столове с високи облегалки. По протежението на една от стените се намираха три полукабинки, всяка с по чисто нова дванайсетядрена работна станция „Мак Про“ и трийсетинчов дисплей с висока резолюция — както и двойка остъклени офиси и библиотека за проучвания. Срещуположната стена беше посветена на единственото хоби на Селма: четириметров соленоводен аквариум с вместимост почти две хиляди литра, пълен с дъгоцветно множество риби. Тихото му клокочене беше почти като музикален фон на помещението.

Над работното пространство на първия етаж домът на Фарго беше къща в испански стил, с площ над хиляда квадратни метра и на три етажа. На етажите липсваха стени, а таваните бяха сводести, с достатъчно прозорци, за да не им се налага да използват лампите за повече от няколко часа на ден. Каквото електричество им беше нужно, идваше най-вече от плътния ред новомонтирани слънчеви панели на покрива.

На най-горния етаж се намираше главният апартамент на Сам и Реми. Точно под него се намираха четири помещения за гости, всекидневна, трапезария и хол, който бе построен над морето. На втория етаж имаше гимнастически салон с екипировка за аеробна и кръгова тренировка, сауна, басейн с изкуствено насрещно течение, катераческа стена и сто и осемдесет квадратни метра под от твърда дървесина, където Реми упражняваше фехтовката си, а Сам — джудото си.

Сам и Реми седнаха в два стола в единия ъгъл на работния плот. Селма се присъедини към тях. Носеше обичайните си работни дрехи: панталони каки, гуменки, ярко боядисана тениска, очила с рогови рамки и огърлица. Пийт Джефкоут и Уенди Кордън също се присъединиха към групичката. С тен, в добра форма, руси и приветливи, асистентите на Селма бяха типични калифорнийци, но далеч не бяха плажни безделници. Джеф имаше диплома по археология, а Уенди — по социология.

— Тревожи се — започна да разказва Реми, — но добре го прикри, заради децата. Казахме й, че ще я държим в течение. Селма, ако може, поддържай връзка с нея всеки ден, докато ни няма…

— Разбира се. Как мина срещата ви с Негово Височество?

Сам й разказа.

— Реми и аз го обсъдихме в самолета. Говори каквото трябва и е усвоил до съвършенство номерът с момчето от ранчото, но нещо не се връзва.

— Помощницата му Петканка, например — каза Реми и описа Жилан Шъ. Макар когато не беше в присъствието на Кинг, жената да плашеше, на борда на гълфстрийма поведението й говореше друго. Скастрянето за броя ледени кубчета и реакцията й показваха, че не просто се страхува от него, а и че той самият е тиранин, обсебен от желание за контрол.

— Реми има интересно усещане и за госпожица Шъ — каза Сам.

Реми каза:

— Тя е негова любовница. Сам не е толкова сигурен, но аз съм. А Кинг я държи в железен юмрук.

— Още подготвям биографията на семейство Кинг — каза Селма, — но досега нямаме късмет с Жилан. Продължавам да работя по въпроса. С позволението ви може да повикам Руб.

Руб Хейуд, друг приятел на Сам, работеше в щаба на ЦРУ в Лангли, Вирджиния. Двамата се бяха срещнали в печално прочутия „Камп Пери“, център за обучение на агенти за операции под прикритие, когато Сам работеше за АИПСО (Агенцията за изследователски проекти, свързани с отбраната), а Руб беше обещаващ полеви агент. Макар „Фермата“, както наричаха центъра, да бе задължителен за такива като Руб, Сам беше там като част от експериментална програма за сътрудничество: колкото по-добре инженерите разбираха как работят полевите агенти, смятаха ЦРУ и АИПСО, толкова по-добре щяха да играят поддържащата си роля.

— Ако смяташ, че има нужда, давай — каза Сам на Селма и добави: — Още нещо. Кинг твърди, че няма представа в каква област е работил баща му. Твърди, че го търси от четирийсет години и че няма представа какво го е мотивирало. Не му вярвам.

Реми додаде:

— Също така твърди, че не си е правил труда да се свърже нито с непалското правителство, нито с американското посолство. Човек с неговата власт би задействал всичко само с няколко обаждания. И ни каза, че Франк не се е интересувал от дома на баща му в Монтерей. Франк обаче е твърде внимателен, за да пропусне подобно нещо. Ако Кинг му е казал, Франк със сигурност е отишъл там.

— Защо Кинг ще лъже тогава? — попита Пийт.

— Нямам представа — отговори Реми.

— И какво излиза от всичко това? — поинтересува се Уенди.