Едуард Литън - Бурен живот

— Тъй че — каза той след късо размишление, — ти би желала да живееш с мен, нали? Но, Алис, ние не трябва да се влюбваме!

— Не разбирам, господине.

— Нищо — каза Малтрейвърс малко объркан.

— Аз имам желание да работя.

— Ха!

— И вие ще ми бъдете един добър господар.

Малтрейвърс беше полуразочарован.

— Добре, Алис, ще бъде както желаеш. Удобно ли ти е там, където си, в новата квартира?

— Не.

— Защо?

— Много у шумно, а аз бих желала да бъда на тихо място, за да мисля за вас.

Младият философ се върна пак към плана си.

— Добре, Алис… иди си на същото място… аз ще наема една вила утре и ще те уча да пишеш и да четеш, да се молиш и да знаеш, че имаш един баща горе, който те обича повече от този, който е тук. Ела да се срещнем пак в същия час утре. Защо плачеш, Алис? Защо плачеш?

— Защото… защото — изхълца момичето, — аз съм тъй щастлива, искам да живея с вас и да ви виждам.

— Отивай, дете… отивай! — каза Малтрейвърс и се отдалечи по-бързо, отколкото подобаваше на новото му положение на господар и учител.

Погледна назад и видя момичето да гледа след него, махна с ръка и то тръгна, и го последва бавно обратно към града.

Малтрейвърс, при все че не беше по-възрастният син, съзнаваше, че е наследник на големи богатства; той получаваше средства, които бяха достатъчни да задоволят прищевките на един младеж, който не е научил в Германия нито едно от прекалените понятия, които са обикновени за младите англичани от подобен род и положение. Той бе едно капризно дете, непризнаващо никакъв друг закон, освен своето въображение. Неговото завръщане у дома не се очакваше — нищо не можеше да препятства на неговия нов каприз. На другия ден той нае вила с веранди и с рози, със зимна градина и с моравка, която оправдава английската пословица за вилата и любовта. Тя беше построена от някой си търговец ерген за някоя си красива Розамона, и правеше чест на неговия вкус. Една стара жена, взета заедно с къщата, щеше да готви и да прислужва. Нито старата жена, нито притежателят на вилата можаха да разберат платоническите намерения на младия чужденец. Но той си плати наема в аванс, тъй че те не влязоха в подробности. Той обаче счете за благоразумно да прикрие името си. То бе познато в града, който се разрастваше не много далеч от местожителството на баща му, един богат и от знаменито произхождение провинциален джентълмен. Той възприе, следователно, обикновеното име Бътлър, което в действителност принадлежеше на едни негови майчини роднини, и само по това име беше познат както на околността, тъй и на Алис. От нея той не би желал да се прикрива — но по един или друг начин никакъв случай не му се беше удал до сега да спомене дори нейде за своите родители и за своя род.

Алис беше извънредно прилежна ученичка на Малтрейвърс. Но при все това четенето и писането са твърде неинтересни неща. Ако основите се поставеха, красивият дворец на знанията щеше да се издигне, но изкопаването на основите и построяването на темелите е трудна работа. Може би той почувства, че е така — тъй като след няколко дни Алис бе предадена на най-стария и най-грозния учител в съседния град. Удивително е какви големи грижи Малтрейвърс положи за нейното възпитание. Бедното момиче отначало плака твърде много при промяната, но сериозният вид и ободренията на учителя най-после я накараха да се примири и тя обеща да работи прилежно и да отдава голямо внимание на уроците си. Малтрейвърс обичаше много удоволствията, не се беше лишил от сладостта да бъде любимец на чувствителните германки. Но той беше извънредно млад, извънредно енергичен и извънредно романтичен, за да бъде това, което се нарича сантиментален. Много лесно се влюбваше и скоро охладняваше. В Алис обаче, която беше наистина много красива и много привлекателна, той още не се беше влюбил и нямаше никакво намерение да направи това.

Почувства вечерта дълга, когато Алис за пръв път прекъсна уроците с него, но Малтрейвърс имаше изобилни източници в себе си. Той постави Шекспир и Шилер на масата — чете докато доби въодушевление и след това започна да пише — а като съчини няколко стиха, не се задоволи, докато не ги изсвири и докато не опита мелодията с гласа си. Това той стори, защото имаше страстта на немеца към пеене и към музика. Малтрейвърс притежаваше сладък глас, съвършен вкус и основно познаване на музиката. Както слънцето затулва една звезда, тъй и неговите спомени изгасиха временно хубавата фантазия, свързана с личността на красивата ученичка.