Едуард Литън - Бурен живот

Музикалният талант на Алис беше действително удивителен; разгръщаше се неочаквано бързо и вълнуващо. Малтрейвърс беше учуден и скоро я научи да свири по слух и забеляза, че ръката й изгубва грубостта си. Той мислеше за тази красива ръка много повече, отколкото трябваше, и я направляваше по клавишите, макар че тя можеше да се направлява много добре и без него.

Беше поръчал на старата прислужница да донесе за Алис удобни и хубави дрехи, но след като бе допусната „да седи в стаята на джентълмена“, старата жена бе почувствала, без да дочака нови нареждания, че трябва да купи „за красивата млада жена“ дрехи, действително семпли, но от по-добра материя и малко по селската мода и косата на Алис сега внимателно биваше вчесвана и щастие, и здраве цъфтяха по меките й бузи, влажните й устни се усмихваха, впрочем, те никога не се затваряха съвсем над прелестните й бели зъби, освен когато биваше тъжна, но всъщност такава тя вече не биваше, защото Малтрейвърс се оказваше все до нея.

Да не казваме нищо за необикновената грация и деликатността на формите и чертите на Алис, защото почти винаги твърде младите жени са хубави просто защото са твърде млади. За едно грубо момче се изисква по-голямо усърдие да се придвижи и на три стъпки, но ако едно селско момиче има и най-малката възможност да влезе в общество и да се обучи в грациозните жестове, то непременно ще достигне до изтънченост. У всички жени е на лице чувствителността, която придава деликатност на мисълта и тактичност на маниерите. Но чувствителността на мъжете обикновено се придобива със съдействието на интелектуалните качества, не на морала, както е с женския пол.

При музикалните и други уроци Малтрейвърс внимателно използваше случая да поправя честите грешки на бедната Алис в граматиката и ударенията; а нейната памет беше чудновато бърза и задържаща заученото. Самите тонове на гласа й изглежда се бяха изменили в слуха на Малтрейвърс и по един или друг начин дойде време, когато той вече не намираше грешки в тях.

Старата прислужница, която беше видяла началото и се гордееше с пророчеството си, беше много по-добър философ от Малтрейвърс, при все че той потъваше до уши в бездната на Платон и печаташе в доста книги и списания критики срещу Кант.

Образованието не се състои само в четене и в писане — Алис, която беше още много назад в него, научаваше много от Малтрейвърс при всяка тяхна среща. Тъй като усъвършенстваният ум и хубавите маниери са много заразителни, Малтрейвърс, насърчен от нейния бърз прогрес в музиката, се опита да я обучава и в други неща, които можеха да се научат от разговор. Това е едно по-добро училище, отколкото родителите и учителите си мислят — било е време, когато всички знания са се преподавали устно и може би атиняните са научавали много повече, като са слушали Аристотел, отколкото ние, като го четем. Разходките бяха едно академично освежаване и за романтичния философ, и за красивата ученичка, двамата спираха до селските колони при входа на вилата и се отдаваха на разговор за звездите и техните пътища, за дивите животни, птиците, рибите, растенията и цветята — голямото семейство на природата — за добротата и силата на Бога — за мистичната и духовната история на човека.

Възхитен от нейното внимание и възприемчивост, Малтрейвърс най-после премина към поезията; той й преповтаряше най-простите и най-естествените строфи, които можеше да си припомни от любимите поети, самият той съчиняваше стихове, подходящи за нейното разбиране, тя обичаше най-много тях и ги научаваше най-лесно. Сякаш никога не беше имало млад поет с по-грациозно въодушевление, и никога този безвкусен свят не беше се обръщал по-лесно в хубави сънища така, че да развесели новото положение на жертвите си, които скоро трябваше да вземе (в невеселото си свещенодействие). И Алис безшумно и постепенно беше усетила своето предназначение — характера на своята служба. Растенията в зимната градина бяха пораснали под нейните грижи и никой друг нямаше привилегията да пипа книгите на Малтрейвърс, или да нарежда свещената библиотека в студентския му апартамент. Когато той слизаше сутринта долу, или се завръщаше от разходката си, всичко биваше в ред, и то по един магически начин, тъкмо тъй, както той искаше, цветята, които той най-много обичаше, току-що събрани, се разцъфтяваха на масата му; самото положение на големия стол, до самия ъгъл край огнището, когато при влизането в стаята имаше най-сърдечен вид на гостоприемство, говореше за присъствието на жена и ето, един ден, точно когато часовникът удари осем, Алис влезе, така красива и усмихваща се, неизказано щастлива, че единият час, който бе предназначен за нея, й се стори безкраен.