Едуард Литън - Бурен живот

Беше ли Алис влюбена в Малтрейвърс? Тя, безспорно, не показваше по-големи симптоми на влюбеност по обикновения начин — не ставаше по-резервирана, развълнувана и смирена — нямаше никаква горещина по розовочервените й бузи. При все че отначало беше доста смела, тя ставаше всеки ден по-свободна и по-искрена; фактически и за момент не подозираше, че трябва да се придържа към друго поведение. Не притежаваше приетата чувствителна деликатност на момичетата, които, каквото и да е тяхното положение в обществото, са бивали учени да съзират една мистерия и гибел в любовта; всичко, което тя чувстваше, беше тъй естествено и съвсем негреховно. Можеше ли да се въздържи да не се възхищава, когато го слушаше, и да не скърби, когато се отделяше от него? Това, което чувстваше, тя го казваше просто и неприкрито: и откровеността й понякога съвършено го заслепяваше и объркваше. Не, тя не можеше да си каже, че е влюбена, откровено да признае, че го люби — това беше една сестринска привързаност и чувство на признателност.

„Драгото момиче… радва ме, че всичко се развива така — каза си Малтрейвърс, — знаех, че няма да има никаква опасност.“

Не беше ли той самият влюбен? — читателят трябва да реши.

— Алис — каза Малтрейвърс една вечер след продължителен размисъл, докато тя свиреше на пианото. — Алис… не, не се обръщай — седи, където си, но ме изслушай. Ние не можем винаги да живеем така.

Алис не го послуша — тя се обърна и големите черни очи фиксираха неговите с голяма загриженост и уплаха.

Той отвори прозореца, изпълнен с тънкостволи растения и хубавата месечина беше осветила меката моравка. Тишината и светостта на нощта успокоиха и възвишиха мислите му, той бе отмахнал погледа си от очите на Алис и продължи с твърд, но нежен глас:

— Драга ми Алис, не можем винаги да живеем заедно така, ти си сега достатъчно разумна, за да ме разбереш, тъй че изслушай ме внимателно. Една млада жена никога не иска богатства, когато има добър характер, тя е винаги бедна и презирана, когато няма такъв. Сега добрият характер в този свят се изгубва както от неблагоразумие, така и от прегрешение; ако ти би продължавала да живееш по-дълго с мен, би било неблагоразумно, твоят характер ще пострада тъй много, че ти не би могла да си пробиеш път в света и тогава, вместо да ти направя услуга, ще те хвърля в смъртна опасност, ще сторя това, което не бих могъл да изкупя с каквото и да било, а Бог знае какво може да се случи по-лошо от неблагоразумието, тъй като, много съжалявам като казвам, че ти си извънредно красива и привлекателна, за да… за да… Аз трябва да си отида вкъщи, моите приятели имат право да се оплачат от мен, ако продължавам да стоя така изгубен за тях още няколко седмици. А ти, драга ми Алис, сега си достатъчно напреднала, за да получиш по-хубаво образование от това, което аз или господин Симкокс можем да ти дадем. Тъй че предлагам да те настаня в някое почтено семейство, където ще имаш повече удобства и по-високо положение, отколкото тук. Можеш да завършиш образованието си и, вместо да бъдеш обучавана, ще бъдеш така подготвена, че да станеш учителка. С твоята красота, Алис — Малтрейвърс въздъхна, — с твоите естествени дарби и приятен темперамент, ти трябва само да постъпваш добре и благоразумно, за да си осигуриш един достоен съпруг и един щастлив дом. Разбрали ме, Алис? Този е планът, който съм начертал за теб.

Младежът говореше това, което мислеше с добродушие и честност; това бе горчива жертва от негова страна. Но, ако сърцето на Малтрейвърс беше страстно, то не бе егоистично; той чувстваше, че не може повече да живее само с това красиво момиче, че те двамата не могат цял живот да съществуват като двете деца, които добрата фея пази от света и от греха в Павилиона на Розите.

Но за отбелязване е, че една жена никога не е в по-голяма опасност от минутата, когато любимият й се опитва да се спаси с бягство от нея. Тя е сравнително спасена, ако е преследвана и насилвана чрез една очевидно егоистична буйност. Но когато гордостта й се алармира, или чувствата й се нараняват, или великодушието й е апелирано, тя не може да понесе нейния любим да има каквото и да е друго чувство, колкото и възвишено да е то, освен страстта към нея. Безспорно, Алис не съзнаваше тази превратност в нейния пол, защото не схващаше нито собствената си опасност, нито мотивите на Ърнест, но тя тръгна точно по пътя, по който можеше да унищожи добродетелта на един отшелник. Тя се изправи бледа и трепереща — приближи до Малтрейвърс и постави ръката си нежно на рамото му.