Едуард Литън - Бурен живот

След леко колебание Алис постави устните си до една пукнатина на вратата и повтори въпроса на баща си.

— Моля, извинете — каза ясен, силен, но учтив глас, — като видях, че прозорецът ви свети, се осмелих да попитам дали някой от вас би се съгласил да ме заведе до… ще възнаградя добре услугата.

— Отвори, Алис! — каза собственикът на хижата.

Момичето изтегли голямо напречно дърво от вратата и висока фигура премина прага.

Новодошлият беше в разцвета на младостта си, може би на около осемнадесет години, държанието и видът му учудиха както главата на семейството, тъй и дъщерята. Бе невъзможно да се помисли, че не е джентълмен, при все че дрехите му бяха прости и прашни. Той носеше малка раница на гърба си. Докато влизаше, повдигна шапката си с крайна учтивост и буйната му кафява коса покри високото и внушително чело. Имаше почти красиви черти, видът му бе смел и заповеднически.

— Много съм задължен на вашата любезност — каза той, като пристъпи разсеяно и се обърна към човека, който го наблюдаваше с изпитателно око, — и вярвам, драги, че вие ще бъдете още по-любезен, ако ме съпроводите до…

— Няма да сбъркате пътя — отговори мъжът грубо, — светлините ще ви направляват.

— Те по-скоро са ме объркали. Струва ми се, че заобикаляха цялото поле, по което не можах да видя никаква пътека; ако ми покажете правата посока, няма да ви безпокоя повече.

— Много е късно — отговори домопритежателят двусмислено.

— Тъкмо за това трябва да бъда в… Хайде, добри ми приятелю — настоя пътникът, — вземете си шапката и ще ви дам половин лира за безпокойството.

Собственикът на хижата тръгна, но изведнъж спря; наново разгледа гостенина и го попита:

— Съвършено сам ли сте, господине?

— Съвършено сам.

— Може би ви познават в…

— Не. Но от какво значение е това за вас? Аз съм чужденец в тази местност. — И съм тъй ужасно изморен! — каза младежът нетърпеливо. Докато говореше, извади часовника си. — Минава единадесет!

Притежателят на хижата забеляза часовника и злите му очи светнаха. Той потри челото си с ръка и каза с по-любезен тон:

— Господине, понеже сте изморен, а вече е толкова късно, би било по-добре…

— Какво? — повиши глас чужденецът.

— Ами покривът ми е беден, но е на ваше разположение и аз бих тръгнал с вас утре, на разсъмване.

Чужденецът огледа тъмните стени на ниската къща. Тъкмо щеше да отблъсне гостоприемното предложение, когато изведнъж погледът му се спря върху Алис, която с устремени очи и с отворена уста го наблюдаваше. Когато погледите им се срещнаха, тя се зачерви невинно и обърна лицето си. Тази гледка изглежда промени намеренията на чужденеца. Той се подвоуми за момент, след това измърмори нещо през зъби, като свали раницата си на пода, седна на един стол край огъня, протегна краката си и каза:

— Нека бъде така, мои хазяи; затворете къщата си наново. Донесете ми чаша бира и парче хляб. Това е достатъчно за вечеря! Колкото се отнася до леглото, този стол ще ми послужи за тази цел.

— Може би ще успеем да приготвим нещо по-хубаво за вас от този стол — отговори хазяинът. — Но нашите най-добри приготовления ще изглеждат доста глупави за един джентълмен, ние сме съвсем бедни хора — работим твърде много, но все напразно.

— Не се безпокойте — отговори чужденецът, като разбута огъня, — аз съм свикнал и с по-големи неудобства от спането на стол в къщата на честен човек; макар че сте бедни, считам, че сте честни.

Човекът се обърна към Алис и я помоли да сложи това, което би могла да намери в техния долап. Няколко кори хляб, малко студени картофи и чаша доста силна бира съставляваха всичката гощавка, която бе сложена за чужденеца.

Въпреки предишните си хвалби, младежът с неприятна усмивка, сократовски изгледа приготовленията, докато изтегляше стола си до масата. Но погледът му стана по-весел, когато срещна отново очите на Алис; а докато тя се навърташе около масата и се извиняваше колебливо, той я хвана за ръката и я стисна нежно; заговори й, като я гледаше с нескрито възхищение:

— Ти си най-красивото момиче, което съм виждал! Този, който е пътувал пеша цял ден през най-грозната местност, която се намира между трите морета, не може да не бъде достатъчно ободрен вечерта от гледката на едно толкова красиво лице.

Алис бързо дръпна ръката си, отиде до ъгъла на стаята, седна и продължи да гледа чужденеца с обикновения си наивен поглед, но вече с полуусмивка върху розовите устни.

Бащата на Алис погледна строго младежа.