Едуард Литън - Бурен живот

Кливлънд беше действително човек с невисок гений, но много по-издигнат от обикновените автори. Когато се оттегляше понякога от честите си упражнения, той се отдаваше на размишления над великите съчинения. От добре начетен човек той стана задълбочен учен. Някои от положителните науки прибавиха нови богатства към знанията му и придадоха тежест и достойнство на ума му. Социалните му навици, здравият му разум, правилните му разсъждения го направиха отличен съдия за всички неопределени нищожности или малки неща, които, образувайки едно цяло, съставляват знанието за великия свят. Казвам за великия свят, защото Кливлънд познаваше твърде малко света, без великото в него. Но Кливлънд беше един дълбок философ във всичко, което се отнасяше до този изтънчен кръг, в който се движат издигнатите духовно и финансово господа и дами.

Покойният Малтрейвърс — човек, който се възхищаваше от тези, които са с литературни навици, елегантен, високо възпитан и гостоприемен seigneur de province — се оказваше най-стар приятел на Кливлънд. Кливлънд бе станал любимецът на клубовете, когато бе направил своя дебют в обществото. Те бяха неразделни през един или два сезона — и когато господин Малтрейвърс се ожени и се отдаде на селския живот, мислейки, че ще бъде много по-добре в собствените си големи земи, отколкото републиканската лондонска аристокрация. Като се установи спокойно в Лизъл Корт, Кливлънд кореспондираше с него редовно и го посещаваше два пъти през годината. Госпожа Малтрейвърс почина при раждането на Ърнест, втория им син. Нейният съпруг я обичаше нежно и бе за дълго неутешим от загубата й. Той не можеше да гледа детето, което му струваше такава скъпа жертва. Кливлънд и сестра му, госпожа Юлия Данвърс, бяха негови гости след печалната случка; с разумна и деликатна добродушност госпожа Юлия предложи да вземе невинното дете при децата си за няколко месеца. Предложението беше прието и едва след две години Ърнест беше върнат обратно в бащината си къща. Повечето от това време той бе преживял всичките случки, тъжни и радостни премеждия на първия си детски живот под ергенския покрив на Фредерик Кливлънд. Последният обикна детето като свое. Първата разбираема дума на Ърнест поздрави Кливлънд с „татко“, и, когато детето бе върнато в Лизъл Корт, Кливлънд нареждаше на гувернантките куп предупреждения, предпазни средства, обещания и заплахи, които биха заставили една внимателна майка да се изчерви. Това засили връзките между Кливлънд и приятеля му. Кливлънд започна да го посещава вече три пъти през годината, вместо два пъти. Нищо не се правеше за Ърнест без съветите на Кливлънд. Кливлънд му избра училището и сам го записа — той прекарваше всяка ваканция по една седмица в къщата на Кливлънд. Кливлънд знаеше пръв за всичко и затова момчето никога не срещаше затруднения, винаги печелеше някоя награда и получаваше книги, които пожелаеше. За щастие, Ърнест изявяваше понякога вкусове, които съвпадаха с тези на грациозния автор. В него отрано се развиха твърде забележителни таланти — при все че те бяха придружени с една живост в душата му — една енергия, една смелост, която създаде на Кливлънд известно безпокойство, и което сякаш не съвпадаше с нежеланата срамежливост на гения или с обикновената кротост на ранно развития ум. През това време отношенията между бащата и сина бяха по-скоро странни. Господин Малтрейвърс беше надвил първоначалното си озлобление към невинната причина за безвъзвратната му загуба. Той беше вече привързан към момчето и се гордееше с него. Галеше го и го разглези даже повече, отколкото Кливлънд. Но той се бъркаше твърде малко в неговото образование и стремежи. По-големият му син, Кутбърт, не поглъщаше всичкото му сърце, но заемаше всичките му грижи. Той определи Кутбърт за наследник на името и на имотите си. Кутбърт не беше гений, нито предвещаваше да бъде такъв; той възнамеряваше да бъде един усъвършенстван джентълмен и едър собственик. Бащата го разбираше и виждаше ясно както характера му, тъй и кариерата му. Той не срещаше затруднения в образованието му и формирането на ума му. Но Ърнест го озадачи. Той беше дори малко затруднен да реши защо не може да надвие съвършено чувството на отчуждаване към него, което беше изпитал, когато го бе приел обратно от Кливлънд, и затова възприе наставленията на Кливлънд относно здравето му и прочее. Нему винаги се струваше, че неговият приятел има известно право над детето и той се въздържаше да смъмри за каквото и да било Ърнест, при все че твърде често се караше на Кутбърт. Докато по-младият син израстваше, беше очевидно, че Кливлънд го разбира по-добре, отколкото собственият му баща, затова на бащата не беше неприятно да възложи пасивно на Кливлънд отговорността за образованието му.