Фридрих Незнански: Късните новини

— Какво стана с Малахов? — попита Турецки.

— Малахов почина — любезно отговори Трофимов. И добави: Все пак Кафелников добре ги нагласи всичките във Франция! Е, ще тръгваме ли? — Той ги побутваше към тъмносиния милиционерски джип „Паджеро“, паркиран наблизо.

— Хубав амбалаж си имат в Сочи — преценяващо отбеляза Турецки. — Какво ще кажеш, Слава?

Слава, който се намести на задната седалка, реагира доста вяло.

— Заслугата е на Малахов, той изръси един тукашен бизнесмен с пет коли за управлението — злорадо се усмихна Трофимов.

— Сега в управлението ли отиваме?

Трофимов поклати глава:

— На погребение.

— Как така на погребение? Нима още някого?…

— На погребението на Малахов. Ще сварим, ако побързаме — обясни Трофимов, който направо подскачаше зад волана. — В хотела сме ви запазили отделни стаи.

— Мислех си, че от деня на убийството е минала почти цяла седмица — престорено се изненада Турецки. — Както изглежда, тук страшно сме дотрябвали на някого? И защо се вдига такава аларма, не мога да си обясня.

— Убит е началникът на криминалната милиция, това не е шега работа — усмихна се Трофимов и даде газ. — И откровено казано, официалното искане го пуснах, за да дойдете по-скоро: страх ме е да не се претупа случаят. Сега, при наличието на професионалисти от столицата, началството няма да посмее. Аз ви помня, Александър Борисович. Преди една-две години бях на квалификация в Москва и попаднах на вашите лекции в МВР. Тогава четохте за новата практика на невро-лингвистично програмиране, нещо такова беше, нали? Доста интересно, ала съвсем неприложимо при нас в провинцията — подсмихна се Трофимов.

— Така ли?

— Аха, всичко си записвах като най-добросъвестен пионер, беше ми направило страшно силно впечатление, а по-късно се опитвах да го внедрявам тук. Набързо оплесках един-два случая, получих мъмрене от Малахов и с това приключи цялата модернизация.

Трофимов караше невероятно бързо, дори не се опитваше да хване „зелената вълна“ и не обръщаше внимание на светофарите. Навън стремително се сменяха една след друга изкушаващо летните гледки от курортния град. По необясним начин се усещаше близостта на морето. Това усещане отпускаше нервите и действаше успокоително.

„А не бива, не бива — помисли си Турецки. — Колко пъти вече съм идвал тук? Последния път май бяхме с Ирка преди три-четири години в «Перла»… Или по-рано? Да-да, тоя дюшеш ни дойде благодарение на Меркулов…“

Чу се леко похъркване, което засвидетелства дълбокия здрав сън на Грязнов.

— Хайде да караме поред, Андрей… как е бащиното ви име?

Трофимов махна с ръка, сиреч може и без официалности.

— Жената на Малахов казва, че той не я е предупредил за този лов. И пред децата нищо не е споменавал.

— Искам да поговоря с тях — веднага каза Турецки.

— Разбира се. Но не и на погребението. Та така, мъжът й бил съобщил за лова по телефонния секретар: пристигнали значи двама негови стари приятели и той щял да отиде с тях да полови риба, да удари нещо. Казал, че ще се върне след два дни. Жена му се паникьосала: как тъй след два дни, нали утре имаме да правим това, онова, сума ти неща. Обадила се в управлението на помощника му, а той нищо не знае. Минава ден, два, три. На четвъртия ден призори Малахов изпълзял от яковлевската гора на шосето и умрял в ръцете на случаен минувач.

— С какво е бил облечен?

— Питате дали е бил с ловния екип, нали? Имаше той такъв екип, имаше. Всичко, както си му е редът.

— Ясно. И с тоя ваш случаен минувач ще трябва да се срещна.

— Тук вече ударихте на камък — подсмихна се Трофимов. — Няма начин. Снощи се претрепа с колата си.

— Сам ли е катастрофирал? Или някой го е блъснал?

— В момента изясняваме. Но май че сам. Млад и снажен момък, макар и само на деветнайсет години, фактически хлапак. А вече професионален състезател. Трябвало е да участва във „Формула-3“. Твърде любопитно, нали? Пита се, как е възможно такъв спец най-банално да катастрофира? Алкохол в кръвта му не открихме. — Трофимов погледна към спящия Грязнов и намигна на Турецки.

Турецки премълча, беше се замислил.

„Не се ли държи твърде безцеремонно този Трофимов? Като че ли има някакво напрежение в тази непринуденост. Или истерия? Или просто си фантазирам?“

Трофимов погледна часовника си:

— Може да закъснеем. — И даде газ. — Изобщо, пълен батак. Малахов лично се занимаваше с много случаи. Предполагам, че си е спечелил доста врагове. Но за това не разполагаме с нищо конкретно, липсват мотиви. Трябва да търсим тия негови стари приятели. Но къде? Нямаме никаква представа. Никой нищо не знае за тях. Приятелите на Малахов се броят на пръсти. И ние като пълни идиоти седим тук и си блъскаме главите.