Фридрих Незнански - Късните новини

Турецки обърна внимание, че всъщност никой нищо не спомена за заслугите на Малахов, както е прието в подобни случаи. Но същевременно се казваха много неща, и то явно със съвсем искрено чувство, за човешките качества на полковника: за неговото дружелюбие, честност, мъжество и тъй нататък. Бе отбелязано, че никой, разбира се, не е незаменим, но очевидно това е точно такъв случай — в човешки, в личен план. Бе казано също, че споменът за такъв човек не може да не остане завинаги. Заместник-кметът добави:

— Иван Сергеевич Малахов беше в много отношения уникален човек. За нещастие трагична и нелепа случайност прекъсна този достоен живот в неговия разцвет.

„Да бе, три куршума — помисли си Турецки, — и ако на това му се вика нелепа случайност.“

— А той имаше такива планове. Такива планове…

Вдовицата на Малахов съкрушено кимна.

— Саша, какво мислиш за това? — попита Грязнов. Явно се чувстваше неловко заради не съвсем трезвото си състояние.

— Все още не знам. Може да не означава нищо. Или много.

Слънцето вече не приличаше така силно, дори откъм изток небето се бе заоблачило.

Когато и последната шепа пръст бе хвърлена в гроба, Трофимов се сбогува с вдовицата на Малахов, децата и роднините му, и отиде при Турецки.

— А сега в управлението и в хотела, нали?

— Не, Андрей, хайде да отидем в яковлевската гора.

Трофимов поклати глава, но предпочете да замълчи.

Пътят им отне не повече от четиридесет минути. Небето ставаше все по-мрачно и напомняше на Турецки неотдавнашния му съм в самолета.

В колата той прегледа материалите по гибелта на Малахов.

— Какъв е калибърът на оръжието?

— Стандартен: 7,62 мм. Могло е да бъде всякакво.

— Броят на куршумните рани?

— Три. Две в коремната област и една в главата.

— Други следи от насилие? — настояваше Турецки.

— Няма.

— Изстрелът в главата, изглежда, е бил контролен?

— Точно така. Като изключим факта, че явно е направен от голямо разстояние, както и другите два, съдейки по резултатите от балистичната експертиза. Всичко това го има в папката. Но именно раните в корема са били смъртоносни. Така че не прилича на контролен — пренебрежително се усмихна Трофимов, вземайки един завой.

— Нима с такива дупки Малахов е съумял да изпълзи от гората?

— Тъкмо това е, разбира се, най-парадоксалното. Съдейки по голямата загуба на кръв, той е пълзял доста време, има подробно заключение на съдебномедицинската експертиза.

— Или е лежал в безсъзнание в края на гората, по някое време се е свестил и е изпълзял?

— Едва ли, ако се съди по дрехите. Бая разстояние се е влачил.

— Ясно. А може ли от мръсотията по дрехите му да се определи пътят?

Трофимов замислено поклати глава.

— Нали ви казах, валя доста силен дъжд. Сам виждате колко променливо е времето — и посочи небето. — Освен ако Малахов е загубил нещо в гората, тъй че наистина ще изпратим цял взвод войници да търсят…

— Може би жена му знае какво е носил със себе си? Обикновено с кого е ходел на лов? — Турецки буквално го засипваше с въпроси, и то съвсем съзнателно. — Изобщо често ли е ходел? Има ли тук постоянен егер 1 1 Егер (от нем.) — наемен ловец, водач. — Б.пр. ? Вас Малахов никога ли не ви е канил да го придружите?

— Аз съм кротък човек — спокойно реагира Трофимов, като продължаваше да кара с бясна скорост. — А останалото ще го изясним, наш пропуск е, не може да се отрече. Но сам знаете, в такива случаи нещата се вършат най-добре отдалече.

Прясно асфалтираното шосе беше доста тясно. Откъм морето бе ограничено с редки километрични камъни, зад които канавката бе опасно дълбока. Най-накрая пристигнаха.

— Действително тук е доста тясно за разминаване. Впрочем оная сутрин движението е било по-оживено. Младият състезател е успял да каже, че когато раненият изпълзял на пътя, едва не станала злополука.

— Къде е това място?

Трофимов посочи. Зад избуялите буренаци не се виждаше нищо. Гъстата и тъмна широколистна гора, започваща на десетина метра по-нататък, можеше да скрие всяка тайна.

— Да — кимна Турецки. — Сега разбирам вашия скептицизъм относно претърсването. В момента обаче нямаме друг избор. Има ли някаква карта на местността?

— Има — усмихна се Трофимов. Отчупи една клечка и без да се замисли дори за секунда, начерта карта. — Този път е околовръстен спрямо гората. Тук свършва широколистната и започва боровата — с чудесен въздух, препоръчвам ви го. А тук свършва боровата и започва вече пясъчна плитчина.