Фридрих Незнански: Късните новини

— Е, не се притеснявай — тихо каза Ира. — И аз съм поотвикнала от тебе. Такъв е животът, нали…

И Турецки изведнъж се усмихна…

Погребенията на загиналите при катастрофата с „Рената“ продължиха още няколко месеца. Отначало погребваха онези, чиито вкочанени трупове бяха извадили от водата още през първите дни, а после намираха по още няколко трупа всяка седмица. Скоро бе постигнато споразумение между засегнатите държави и бе екипирана съвместна подводна експедиция. Лека подводница със съответните съоръжения се спусна на дъното и щателно претърси потъналия ферибот.

Швеция и Естония наблюдаваха това събитие по екраните на своите телевизори.

Пред един такъв телевизор седеше и Марченко, оставил настрани учебника си по естонски.

Ето, на екрана се мярна борд с част от надпис „… ата“. После камерата се измести надясно и показа зееща дупка в кърмовата част. С назъбени щръкнали краища…

— Да — каза Марченко, фактически без да се обръща към никого, — все пак наистина са го взривили тия гадове. Заради проклетото злато погубиха деветстотин души.

Камерата продължи нататък, показаха полуобгорели автомобили, изпаднали от ферибота. Дори на Марченко се стори, че забелязва нещо в един от тях.

Камерата се приближи.

Седящите пред своите телевизори — и шведи, и естонци — ахнаха от ужас. През предното стъкло втренчено ги гледаха очите на млада жена.

Марченко ядно удари с юмрук по бюрото си.

Щеше и да изпсува, ако не го беше страх дори думичка да пророни на руски. Вече бе решил да промени и фамилното си име. Сега вече щеше да бъде не Марченко, а Маар.

Подводницата продължи нататък, но, изглежда, нещо се бе закачило за един от механизмите й. Картината трепна, плъзнаха тънки черти, камерата се измести към празно пространство, но после се изравни и отново се обърна към ферибота.

Неочаквано той сякаш оживя и бавно полегна на една страна. Изпод него излезе голям мехур, разпадащ се на хиляди малки мехурчета, устремени към повърхността…

Погребенията продължиха.

След подводната експедиция бяха открити още двайсет трупа.

Марченко се разпореди заедно със загиналите от „Рената“ да бъде погребан и шведският гражданин от естонски произход Рейн Мяяхе.

С една дума, тогава не можах да гушна букета, макар че вече се бях простил с тоя свят. И дори, ако щете ми вярвайте — за вас лъжа, за мене истина, — в последния момент ми се откри нещо важно за живота. Точно така — откри ми се. Помня, че дори чак ми спря дъхът, толкова да беше вярно това нещо и така да ми хареса…

Само че го забравих.

Отворих очи и видях, че над мене се беше навел оня намръщеният мъж. Сега вече беше усмихнат.

— Животът — ми каза той — е прекрасен и удивителен…

Пък може всъщност това да е била онази истина?…

Егер (от нем.) — наемен ловец, водач. — Б.пр.

От ФСС, федерална служба за сигурност. — Б.пр.

Федерална служба за сигурност. — Б.пр.

Павел Рябушински (1871 — 1924) — от известния род фабриканти и банкери, съсобственик заедно с братята си на „Московска банка — Рябушински“ и на в-к „Утро России“. — Б.пр.

Сава Морозов (1862 — 1905) — от известната фамилия Морозови, текстилни фабриканти. Меценат на Московския художествен театър. — Б.пр.

Сава Мамонтов (1841 — 1918) — голям търговец и меценат, основател на Московската частна руска опера през 1885 г. — Б.пр.

Московският авиационен институт. — Б.пр.

Руската дума „годится“, изопачена с грузински акцент. В случая: става, разбрахме ли се? — Б.пр.

Мюсюлманска молитва. — Б.пр.

Хора от близкото обкръжение на президента Елцин. — Б.пр.