Фридрих Незнански - Късните новини

— Хайде, казвай — ясно, бързо и стегнато.

— Катастрофирал е един товарен влак.

— И това ли е?

— По-нататък следват вече подробностите — едва забележимо, единствено с очи се усмихна помощникът.

„Какъв галфон съм само, отглеждам си шегаджии да ме поднасят!“

— Добре де, карай с подробностите.

— Влакът е пътувал за Кавказ, според товарителницата е карал селскостопанска техника и торове…

— По-накратко.

— Но в него е имало хора.

— Интересно. Макар че у нас хората заместват техниката с доста голям успех, пък и ако ги попритиснеш, виждаш, че са пълни с тор.

„Нещо ме избива на черен хумор, но шегите ми са плоски — помисли си Турецки. — Не е на добро…“

— И всички до един са мъже. Всички до един…

— Бойци-интернационалисти? — довърши мисълта му Турецки.

Помощникът кимна.

— По дяволите! И са отивали на война?

— Оказа се, че и те самите не са знаели това — разбърза се изведнъж помощникът. — Качили ги някъде извън Москва, заключили вагоните и влакът потеглил. Някъде по средата на пътуването взели да се досещат за туй-онуй. И после, сам знаете, направили „корабче“.

Турецки знаеше за „корабчетата“.

Те бяха стар номер на криминалните затворници. Вагонът се разлюлява наляво-надясно, защото просто цялата група започва да се мята от едната страна към другата. И така, докато не го обърнат. Разбира се, дават маса жертви, но който оцелее, е вече свободен.

— Колко души са били?

— Към две хиляди.

„Всички, или почти всички“ — облекчено въздъхна Турецки.

— И после?

— А, после ли? Ами прибрали са ги…

— Всички? — недоверчиво попита Турецки.

— Всички — театрално разпери ръце помощникът му.

— Лъжеш! — усмихна се Турецки.

— Не!

— Такива неща не се случват. Това е почти изключено!

— Изключено е. Но те са се обърнали точно до един ешелон, натоварен с вътрешни войски. И те пътували за Кавказ.

— Будалкаш ме!

— Това е вече по-меко казано — отбеляза Чипига. — Добре де, четирима са офейкали.

Турецки прегърна по-младия си колега. Просто така, по мъжки. Като пратеник с добра вест.

— Разпитват ли ги вече?

— Ъхъ.

— И?

— Нищо — понамали градуса на ентусиазма си Чипига. — Не, не защото не искат да приказват. А защото нищо не знаят. Извикали ги от Сочи, уредили им някакъв парад… Впрочем познайте къде?

Турецки разбра, че този въпрос има важно значение. Къде ли може да е уредил тоя парад Акпер-Принца? С неговите амбиции?

Дали пък не е на Червения площад? Не, не. Твърде рисковано е. На Мемориала? Не. Също не, защото новите исторически паметници не отговарят на „ранга“ му. Виж, нещо по-романтично, с по-стара историческа слава…

— На Бородинското поле — колебливо предположи Турецки.

Известно време следователят Чипига мълча.

— Е, майтапът свърши, нали? — каза накрая обиден. — Вие сте знаели…

Бойците-интернационалисти бяха разпитвани „на конвейер“ в следствената служба на Главна прокуратура едновременно от няколко оперативно-следствени бригади. Всички повече или по-малко важни показания се отнасяха на Турецки, който като хищна птица летеше от кабинет на кабинет, за да чуе нещо от рода на:

— Че да не съм откачен да ходя на война? Мойта кожа си ми е по-скъпа…

Или:

— … също като някой генерал ни вика: „Ще се гордея с вас!“… Кво ме грее неговата гордост…

И още:

— … по корем щях да се влача, гражданино началник, ама никога не бих воювал за тия черните…

Наистина тия пишман-ветерани знаеха малко, дори — почти нищо съществено. Взводните командири — а цялата им „армия“ бе организирана на военен принцип, — получавали заповеди от своите „офицери“, те пък — от някакъв „задник с железен зъб“.

Той, „задникът“, лично разговарял с всеки един от сочинските „афганци“. Откъде идвал и къде отивал след това — никой не знаеше.

Точно така пристигнал на Бородинското поле и Принца. Дотогава никой дори не бил чувал за него.

Неочаквано един спомена, че до Принца стояло някакво момче.

— Да не е била случайно някоя млада жена с момчешки вид? — наостри уши Турецки. Не му излизаше от ума оная странна Нюра.

— Не, гражданино началник, момче беше, хлапе. Мигар не мога да различа някаква фуста от едно хлапе?

Владивостокските ченгета не бяха казали на Грязнов нищо съществено за Нюра. Да, имало при Гибона някаква масажистка, но после изчезнала от града.

Турецки съзнаваше, че това е нищожна следа. И от къде на къде масажистката Нюра ще се вдигне от Владивосток, за да дойде при Принца? Щом като е помагала да ликвидират Гибона, явно иска да сложи ръка на бизнеса му.