Фридрих Незнански: Нощни вълци

Всичко стана толкова бързо, че никой, освен ако не се беше озовал съвсем наблизо, не би успял да разбере какво се случва.

Операцията по извозването на наличните пари от банката беше толкова засекретена, така подробно разработена, че изключваше всякакви случайности. Само двама души бяха посветени в детайлите по превозването на парите. Сумата беше толкова голяма, че дори те избягваха да я споменават без особена нужда.

И никой от тях не се съмняваше: курсът е сложен, но по пътя няма да има никакви гафове.

И през ум не им минаваше, че в два и тридесет през нощта, когато приключат и последните формалности и колата, която наричаха заради непристъпността й „сейф на колела“, излезе от вратата на банката, ще се случи непредвиденото.

Веднага след като вратите се отвориха, бронираният „РАФ“ излезе на шосето и измина не повече от три метра, когато срещу него излетя лека кола. Няколко секунди — и тя се вряза с огромна скорост в натъпкания с пари микробус. Никой не забеляза, че десетина метра преди мястото на удара вратата на леката кола се отвори и от нея се претърколи на кълбо някакъв отчаян смелчак.

Двете коли се блъснаха челно. Леката кола се взриви веднага, като освети с огнена експлозия нощта. Стъклата на съседните сгради задрънчаха от взрива.

Шофьорът на „сейфа на колела“ изскочи от кабината заедно с партньора си, който дотогава седеше до него.

След секунди от товарния отсек на микробуса наскачаха автоматчиците, които охраняваха скъпоценния товар. Те се озърнаха, готови да отразят всяко нападение, но…

Но не успяха.

Към мястото на произшествието вече се носеха две черни волги, като сееха смърт от отворените си прозорци.

Невидимите убийци не търсеха мишени, те пускаха дълги откоси от автоматите, сякаш без всякакво прицелване.

Но ето — охранителите автоматчици паднаха, шофьорът с партньора си също, дори онзи, който затваряше вратата на банката след „сейфа на колела“, се строполи мъртъв. Всичко продължи не повече от минута. Леката кола още пламтеше буйно, когато стрелбата спря.

Нападателите изскочиха от своите коли, за да проверят дали не са останали живи свидетели. Не, всички бяха елиминирани. Наистина наложи се да пуснат два контролни изстрела, но по-скоро за застраховка. Всички, които отговаряха за целостта на товара, бяха мъртви. За случайните свидетели нямаше какво да се безпокоят — просто такива нямаше.

Ако се съди по действията на нападателите, те дълго и старателно се бяха готвили за тази операция. Действаха точно и сработено. Двама седнаха в кабината, двама — в товарния отсек на плячкосания микробус. „Каскадьорът“, който се претърколи от горящата лека кола, блестящо изпълни задачата си — ладата съвършено точно се вряза в бронирания „РАФ“. Този смел акробат вече седеше в една от волгите.

След като изпълниха злокобното си дело, черните коли обърнаха и се понесоха по московските нощни улици. Бронираният „РАФ“ караше между тях. Волгите го охраняваха. И имаше защо — плененият микробус возеше милиони долари и милиарди рубли.

За трика, който изпълни край вратите на Бетабанк — скок от движеща се с висока скорост кола, — на Сергей Козлов му платиха пет хиляди долара. В сравнение с парите, които получаваше като каскадьор в киностудията, това беше цяло състояние. Но той отдавна не работеше като каскадьор.

Това беше отдавна, преди много години, когато той като млад идиот романтик рискуваше живота си за петдесет съветски рубли. Толкова струваше най-сложният трик във филм. Той гореше, падаше от скали, изтъркулваше се от движещи се бясно коли, също като в последния случай, давеше се в морета и реки. Постоянно рискуваше кожата си — и всичко това за някакви си жалки рубли.

Жена му Светлана го напусна преди година. Взе сина им и не каза дори „сбогом“. Явно тръгна, както го заплашваше, „накъдето й видят очите“, само и само да не гледа мъките на мъжа си и да не се измъчва сама. Впрочем, освен при майка си тя нямаше къде да отиде. Но това не интересуваше Сергей.

Тогава той беше в черна дупка: нямаше работа, не се снимаха филми, а главният каскадьор Алексей Инсаров, доскорошният му най-добър приятел, така му беше закрил всички канали, че само насън можеше да се изхранва от каскадьорски номера. Майсторството му вече не привличаше никого: на която и врата да почукаше, само да си кажеше името, и следваше отказ. Инсаров му беше обещал все някога да му спре кислорода. Сега Сергей Козлов се увери, че бившият му приятел си държи на думата.