Фридрих Незнански: Нощни вълци

— Феликс!

— Ти ще се измиеш ли най-после или не! — кресна й той. — Свиня!

Тя моментално се скри в банята и след няколко секунди оттам се чу шумът на течаща вода.

Портнов измърмори: Това е то, от друго не разбират.

След минута се върна Алекс и доведе Макс.

Преди две години Юля беше най-известната валутна проститутка на град Североморск. Тогава седемнайсетгодишната курва завъртя главата на главния градски „авторитет“ Степан, който носеше смешната фамилия Чупиврата и краткия прякор Смъртта. Той използваше тази дума, която му стана и прякор, във всички житейски ситуации: „Красиво до смърт“, „Ще съжаляваш до смърт“, „Скапах се до смърт“. И макар подобни прякори да не се приемаха много добре в неговата среда, този му залепна до смърт. Още повече че Степан Чупиврата много скоро потвърди верността на своя прякор.

Той се запозна с Юля на един от „съботниците“ на проститутките. Един път месечно, а понякога и по-често курвите трябваше да обслужват местните и приходящите братлета. Чупиврата презираше жените с цялата си бандитска душа, а проститутките въобще не ги броеше за хора. Но след нощта, която прекара с Юля, сякаш си загуби ума. От този ден той вече не я пускаше далеч от себе си нито за минута, разбира се, освен в случаите, когато трябваше да върши работа. Там нямаше как да я вземе.

Когато след месец, прекаран със Смъртта, Юля разбра, че братлетата изпращат някъде нейния господар, тя облекчено въздъхна: струваше й се, че съдбата най-после се е смилила над нея и отново й връща свободата. Но Смъртта заяви, че тя заминава с него. Как е успял да убеди братлетата, не било нейна работа — така й заяви.

— Добре — съгласи се Юля, като се опитваше да изглежда спокойна. — А къде отиваме?

— В Америка — отговори той. — В самите Съединени американски щати. В Ню Йорк.

— Аз още нямам осемнадесет — съобщи му Юля.

— Голям праз! — презрително изкоментира Смъртта. — Ще ти извадя международен паспорт.

Добре, че поне е в Америка, помисли си тогава Юля. Може и да е за добро. Ще си хвана някой милионер шкембелия и тогава Смъртта да върви на майната си.

— Смърфи! — ласкаво му каза тя. — Нима ще ме направиш щастлива?

Той я разбра по своя си начин.

— Ела тук — заповяда й.

Тя помръкна, но се хвърли към него — свикнала беше да се подчинява.

Това си беше идиотизъм от самото начало. Не бива да мъкнеш със себе си женска — ако ще да е сто процента печена. А Юля не беше печена. Просто курва. Но Смъртта сякаш откачи и заплашваше да заколи всеки, който му противоречи.

Не се решиха да се разправят с него. Напоследък бандитските закони взеха да губят твърдостта и жестокостта си. Да върви по дяволите, махнаха с ръка братлетата. Като е решил да мисли с долната си глава — да си тегли последствията. Ще съжалява, ама късно. Поне работата да свърши. А после ако ще да се чука до смърт със своята курветина.

Когато се озова в Америка, Смъртта първо отиде на преговори при Портнов. Седмица по-късно откриха трупа на Степан някъде в Горен Манхатън, на границата с Бронкс. На Юля й съобщиха свои, руснаци. И същия ден я доведоха при Портнов.

— Виж какво, малката — каза й той тогава. — От теб зависи как ще живееш по-нататък. Защо дойде тук господин Чупиврата и защо се спомина така скоропостижно, не ти трябва да знаеш. Повярвай ми, много знания — много тъга. Ти си хубаво момиче, ако се постараеш, може и да постигнеш нещо. Тук обичат такива като теб. Пък и си рускиня на това отгоре. Така че да видим какво можем да направим за теб. — Той отпрати с махване на ръката своите телохранители и те веднага изчезнаха. — Ела при мен — с твърд глас заповяда той на Юля.

Тя се приближи, без да вдига глава. Знаеше, че най-правилното сега е да бъде въплъщение на покорството.

И не се излъга.

— Застани на колене — заповяда Портнов. — Нали знаеш какво да правиш?

Тя се отпусна на колене. Това, което последва, определи съдбата й в тази страна. Когато Портнов закрещя от сладострастие, бодигардовете се втурнаха в стаята с извадени пистолети. И замръзнаха с опулени очи. Портнов нямаше сили, за да им каже каквото и да е, само едва-едва поклати глава. Те разбраха и излязоха.

— Ти си просто чудо! — каза той, когато успя да възстанови нормалното си дишане.

Тя успя да изиграе едновременно и смущение, и радост, и удивление.

— Сама не знам какво ми стана. От теб струи такава сила, че… ти се иска да й се подчиниш… на силата.

Портнов внимателно я погледна.

— Далеч ще стигнеш. Само внимавай… Ако някога разбера, че ми говориш не това, което мислиш, не просто ще те унищожа, а ще те накарам да съжаляваш, че изобщо си се родила. Разбра ли?