Фридрих Незнански: Нощни вълци

През всичкото време той се стараеше да не мисли за Светлана и за Альошка. Като му дойде времето — ще си ги върне. Ако, разбира се, със самия него не се случи нещо.

Младеж в светло кашмирено палто влезе във фоайето на хотел „Балчуг“ и безпрепятствено премина през кордона на охранителите. Той не предизвикваше никакви подозрения. Охранителите, които го прецениха на око, нищо не усетиха. Още повече че гостът имаше розов пропуск за хотела и независимо от възрастта си изглеждаше такъв постоянен посетител на подобни злачни места, такъв преуспяващ баровец, че не можеше да предизвика у стоящите край вратите здравеняци нищо, освен завист.

Младежът влезе във фоайето и се запъти към стълбището, но по пътя като че ли размисли. Върна се обратно и се приближи до игралните автомати, наредени край входа за ресторанта на хотела.

Край автоматите имаше съвсем малко играчи. Известно време младежът наблюдава със скучаещ вид играещите. Огледалата в процепите между автоматите му позволяваха да следи и това, което става зад гърба му.

След няколко минути във фоайето се появи господин на средна възраст с неголямо куфарче. Той нямаше някакви особени отличителни белези, защото какъв белег може да бъде скъп костюм в такъв хотел! След като се помота около едно кресло, той седна на него и отвори вестник. Куфарчето сложи до себе си.

Младежът разкопча кашмиреното си палто и започна да се разхожда из фоайето все така равнодушно. Отстрани изглеждаше сякаш чака някого. Но никой не го следеше. И жалко. Защото много скоро младежът се озова зад четящия вестник мъж. След като се изравни с него, той изведнъж извади с тренирано и сигурно движение от джоба си пистолет със заглушител и го допря до тила на мъжа.

Разнесе се кратко пукване и главата на господина, който четеше вестник, подскочи напред. Стрелецът я подхвана и я върна назад. И веднага се разнесе второ пукване.

Нито охранителите, нито играещите на автоматите чуха нещо.

Минута по-късно младежът вече напускаше хотела. След като долови погледа на охранителя, обичайния поглед, с който той изпращаше всички влизащи и излизащи, младежът се разтревожи. И веднага взе мерки.

— Тук при вас убиват хора — каза той, — а вие се занимавате с глупости, хартийки проверявате.

Охранителите трепнаха и се хвърлиха към фоайето. Там вече беше започнала суматоха. Някой бе забелязал убития господин в креслото и както винаги става, изведнъж се беше образувала тълпа.

Младежът остана доволен от себе си. И работата свърши, и май ловко се отърва от охранителите. Ето какво значи да запазиш хладнокръвие. Дори ако този охранител просто го е погледнал без всякакво подозрение, все пак навреме успя да му отклони вниманието.

Всичко е добре, когато свършва добре, мислеше си Михаил Володин.

В подобни случаи на много убийци им се струва, че смъртта е краят, последната точка в тяхното престъпление.

Феликс Портнов живееше в хотел „Русия“ втора седмица.

Той би могъл да отседне и в по-престижен хотел, но тук вече беше свикнал и му харесваше.

Не за пръв път идваше в Москва през последните години и всеки път отсядаше в „Русия“. Оттук, от последния етаж, Кремъл се виждаше като на длан. А с Кремъл Феликс Портнов имаше свои лични, особени отношения.

Нима можеше преди десет години, когато напускаше страната завинаги, както му се струваше, да предположи, че няма да мине много време, и той ще се върне — и то само как!

Сега Кремъл е в краката му — в най-буквалния смисъл.

Той усети леко докосване по крака. Очите му бяха затворени и не му се искаше да ги отваря. Знаеше какво става и предвкусваше това, което трябваше да се случи. За такива мигове, смяташе той, може да дадеш всичко на света.

— Юля… — въздъхна той, без да отваря очи.

Младото гъвкаво момиче с корона от черна гъста коса се беше настанило до него и прокарваше влажния си език по бедрото му. Мравчици пробягнаха по тялото на Феликс, той знаеше какво ще направи по-нататък Юля. Нито една от многобройните му любовници нямаше такова фантастично умение. Само тя, Юля, можеше многократно да накара угасващата му мъжка сила да възкръсва практически от небитието.

Езикът на младата жрица на любовта пълзеше вече по вътрешната страна на бедрото му. Портнов целият се стегна от наслада, нададе пронизителен стон. И накрая настъпи мигът на освобождаването. Феликс се изви на дъга, закрещя, затрепери… И в изнемога се отпусна на възглавницата.