Фридрих Незнански: Нощни вълци

И той не се излъга. И Андрей, и Ваня бяха достатъчно подготвени, за да приемат без колебание предложението, което им направи висшестоящият другар. Нещо повече, те се заловиха възторжено за идеята на Портнов.

Дотогава Феликс си беше спечелил голям авторитет и сред колегите, и сред хищниците, с които водеше безпощадна война.

Всичко беше готово. И Портнов, след като организира престъпната си група, започна тъмните си дела практически без нито една грешка.

Първи пострада от неговата банда някой си Ян Абрамович Левинсон. Той беше стар предприемач, известен сред московския елит, който живееше скромно, но тази скромност бе принудителна, както успя да изясни Портнов. Предприемачът Левинсон просто не можеше да си позволи да живее в комфорт и разкош — веднага щяха да го набутат в пандиза. Той, разбира се, криеше колко има, но за Портнов това не беше тайна.

Бандитите не закачаха Левинсон. Да го оберат би било равносилно на самоубийство за тях и всички престъпници го знаеха. Но Портнов имаше собствено мнение по въпроса.

Колегите на Феликс неведнъж бяха проверявали далаверите на Левинсон и всеки път опитният предприемач успяваше да се измъкне сух от водата. Портнов, естествено, се досещаше за причините на тази ловкост. Ако искаше, Феликс би могъл да спипа колегите с рушвета в джоба, дори знаеше сумите, с които Левинсон се откупуваше, но това не му беше нужно.

Трябваше му самият приказно богат предприемач.

Това се случи през една зимна нощ на хиляда деветстотин и седемдесета година. Портнов, Сивунов и Матюхин паркираха край дома на Левинсон, когато там вече бяха угаснали всички прозорци. Ваня остана в колата, а Феликс и Андрей влязоха в асансьора, изкачиха се до десетия етаж и звъннаха в апартамента на Левинсон. Вратата беше неугледна, някак овехтяла, и Сивунов дори взе да се съмнява дали не са сбъркали мястото. Портнов го успокои: знаем ги ние тия маскировки.

Дълго не им отваряше никой и Портнов пак позвъни: твърдо и заповедно.

Най-накрая иззад вратата се затътриха нечии крака и се чу тънък, треперлив глас:

— Кой е?

— Отваряйте, милиция! — сурово отвърна Портнов.

— Какво искате?

— Трябва ни гражданинът Левинсон.

— Защо?

Портнов погледна към Сивунов и като набра в гърдите си повечко въздух, гръмко и властно изрева:

— Отваряйте, гражданино Левинсон. Фамилията ми е Портнов. Аз съм капитан от УБХСС. Чували ли сте за такъв?

Той беше сигурен, че Левинсон е чувал. Ненапразно Портнов толкова време трупаше авторитет.

— Портнов? — повтори иззад вратата Левинсон. — УБХСС? Капитан? Че какво искате?

— Дяволите да те вземат! — ядоса се Портнов. — Ако веднага не отворите, ще разбием вратата ви. Това ли искате? Изобщо не смятам да се церемоня с вас.

Съдбата на планираната операция увисна на косъм. Мислеше, че е предвидил всичко, но ако Левинсон не им отвореше…

Обаче Левинсон вече отваряше вратата. Портнов и Сивунов се спогледаха и облекчено въздъхнаха.

— Портнов, разбираш ли — недоволно мърмореше Левинсон, докато дрънчеше с многобройните брави. — УБХСС… Ходят по нощите да плашат хората… И защо ходят?

Бравите бяха много. А и отвътре вратата изглеждаше солидна, не като отвън.

— Здравейте — каза Феликс, като влезе вътре. — Аз съм Портнов.

— Здрасти — отвърна домакинът. — Левинсон. На какво дължа честта?

При това той хвърли кратък поглед към Сивунов, който се намъкна след Портнов.

— Е? — Левинсон обърна очи към Портнов. — Не чувам на какво дължа честта?

— Жена ви и децата вкъщи ли са? — попита Портнов, макар прекрасно да знаеше, че те не съществуват. Левинсон беше стар ерген.

Ян Абрамович го гледаше насмешливо.

— Феликс Михайлович — обърна се той изведнъж по малко и бащино име към Портнов. — Хайде да не си играем на криеница. Аз съм стар и болен човек и по това време имам навика да спя. Вие знаете прекрасно всичко за мен, а и аз зная едно-друго за вас. Затова няма да сбъркам, ако кажа, че и двамата сме ергени. Жена нямам, деца също. Ако не възразявате, предлагам да преминем към работата. Все още се надявам да подремна тая нощ.

Портнов разпери ръце.

— Човек предполага, а бог разполага — каза той. — Кой знае какво ще донесе тая нощ на всички ни?

— Вие да не сте дошли да ме шашнете с ерудицията си? — попита го Левинсон. — Ако не ви затруднява, минете към въпроса. Ей богу, наистина имах тежък ден.

— И защо така? — насмешливо попита Портнов. — Да не би Краснодарската фабрика да ви е провалила плана за мъжките ризи?