Фридрих Незнански - Нощни вълци

— Не разбирам за какво говорите.

— Или е спряла Днепропетровската фабрика? — ехидно продължи Портнов. — И вече не шие американските панталони?

— Вие бълнувате!

— Няма такова нещо — поклати глава Портнов. — Това са само две от фабриките, които притежавате. А иначе те са доста повече. Да не сте намислили да се конкурирате с държавата, Ян Абрамович? Организирали сте частен предприемачески синдикат и документите, които потвърждават странната ми мисъл, лежат в тази папка. Ето я — под мишницата на помощника ми. Така че да не спорим.

— Да не сте дошли със заповед за обиск и арестуването ми, Феликс Михайлович?

— А вие какво мислехте, че всичко ще ви се разминава до реставрацията на капитализма в Русия? Съвсем слаби шансове имате да я доживеете.

— Вие сте полудели, Портнов!

— Нима — бързо каза Феликс. — Ами вие, Ян Абрамович?

— В какъв смисъл?

— Имам предвид вашето капиталистическо производство в нашата социалистическа страна. Обаче дори капиталистите плащат данъци.

— А, това ли било! — засмя се Левинсон. — Да бяхте казали веднага. Но на мен ми казаха, че вие уж не вземате. Аз, разбира се, твърдях, че всички вземат, просто всеки човек си има своя цена. И се радвам, че не съм се излъгал. Впрочем аз въобще рядко греша. Колко искате, Феликс Михайлович? Мога да ви предложа петдесет хиляди наведнъж и по две хиляди всеки месец.

Сивунов подсвирна и погледна шефа си с възхищение.

Портнов го сряза с поглед: вземи се в ръце.

— Петдесет хиляди са доста пари — каза той на домакина. — Двеста и петдесет мои заплати.

— Виждате ли — усмихна му се Левинсон.

Обаче нещо у този нощен гост не се харесваше на Ян Абрамович. Не се зарадва много Портнов на предложената сума. Може би си струва да вдигне цената? Но, дявол да го вземе, накъде повече да я вдига? Той и така предложи тавана, като се опитваше да порази въображението на най-неподкупното ченге в Москва. И какво? Не, не му харесваше тоя Портнов…

— Прав сте — каза му Феликс. — Всеки човек наистина си има цена. Така че показвайте парите.

Ян Абрамович с мъка сдържа въздишката на облекчение.

— Минутка — каза той. — Изчакайте ме малко тук. Ще ви донеса парите и се надявам от този ден да станем приятели.

— Ние ще дойдем с вас — заяви Феликс.

Левинсон с укор погледна гостите. Не, не му харесваше всичко това. Че пък и на кого ли би се харесало? Дошли през нощта, претенциите им край нямат…

— Няма нужда — възрази домакинът.

— Е, хайде ние да решаваме от какво има нужда и от какво не — отсече Портнов. — Водете ни, Ян Абрамович, горим от желание да видим съкровищата на Али Баба.

На Левинсон не му оставаше нищо друго, освен да им обърне гръб и да се запъти към спалнята.

— Наистина ли държите такива пари вкъщи? — весело го подпитваше Портнов, докато вървеше след него.

Левинсон мълчеше. Лошо предчувствие сковаваше душата му, но той все още се надяваше, че ще му се размине.

До широкото легло на домакина стоеше обикновено, съвсем безлично нощно шкафче. Но погледнато отблизо, то се оказа добре монтиран сейф. Известно време Левинсон пъшка над него, като го закриваше с гърба си, за да не видят посетителите комбинацията, която набира. Накрая сейфът се отвори.

Ян Абрамович извади от него шест пачки сторублевки и ги протегна към Портнов.

— Тук са шестдесет хиляди — каза той. — Десет за вашия помощник.

— А за Козлевич? — поинтересува се Портнов.

— За какъв Козлевич? — не разбра Левинсон, макар да беше чел Илф и Петров и техният герой да му бе познат. — Не знам никакъв Козлевич!

Портнов укорително поклати глава.

— Не сме се разбирали така, Ян Абрамович. Е, добре, мен ме купихте за петдесет бона, но за моя партньор досега и дума не сме обелили.

— Но аз му давам десет хиляди! — напомни стопанинът.

— А защо не милион? — спокойно попита Портнов. — Откъде знаете каква е цената на партньора ми?

Левинсон отчаяно погледна към Сивунов. Чак сега започна да осъзнава смисъла на ставащото.

— И колко иска той? — едва изцеди от себе си домакинът.

Портнов и Сивунов се спогледаха. После Портнов заби поглед в Левинсон и произнесе твърдо:

— Милион.

— Какво?!

— Милион — повтори Феликс.

— Вие сте откачили!

— Каква е тая работа, а, Андрюха! — ухили се Портнов към своя съучастник. — През цялото време каканиже, че сме се чалдисали. Май чичкото нищо не е загрял. Я виж какво има там в шкафчето.

Сивунов кимна и пристъпи напред. Левинсон прегради пътя му.