Фридрих Незнански - Нощни вълци

Оттогава в свободното си от следствена работа време мечтая как да организирам една среща между нас в някоя празна квартира.

— Здрасти — приветствах я аз и отидох до бюрото си.

Книжата по него брой нямаха.

Лиля вдигна глава и сякаш едва сега ме видя.

— Здравейте, Александър Борисович — неочаквано приветливо ме поздрави тя. — Нещо фасона ви хич го няма. Да не сте се скарали с жена си?

— Защо, личи ли си? — учудих се аз.

Тя ме изгледа с жал.

— Уви, Александър Борисович. Изражението ви е скръбно.

Сметнах за по-добре да премълча. Известно време седяхме в пълна тишина и само нарядко усещах беглите й погледи, пълни с неприкрито любопитство.

— Какво ново имаме за обира на Бетабанк? — попитах.

Вместо отговор на въпроса ми Лиля погледна часовника си.

— Имате още двадесет минути.

Зяпнах я в недоумение.

— Какво?

— След двадесет минути Константин Дмитриевич ви очаква — поясни Лиля. — При него има някакво спешно съвещание. Помоли да ви предупредя.

— Аз вече от доста време съм си в кабинета — мрачно забелязах. — Толкова трудно ли беше да ми кажеш за съвещанието?

Но мрачният ми вид не впечатли Федотова. Тя ме изгледа през рамо и подхвърли:

— Че какво е станало? До съвещанието остават седемнадесет минути. Няма да закъснеете. И въобще — не се мръщете, никой не ви е виновен, че сте се скарали с жена си.

— Това не ти влиза в работата — беше единственото, което успях да измисля като отговор.

— Точно така, не ми влиза — съгласи се Лиля. — Можете да пренебрегвате жена си колкото ви душа иска. А аз имам работа. Трябва да изготвя постановление за предявяване на обвинение.

Направо изстинах. И даже усетих леки угризения на съвестта. Какво, дявол да го вземе, дрънкам? Но пък няма да се извинявам сега на тая нафукана дамичка.

— В колко започва съвещанието?

Тя пак погледна часовничето си.

— Имате още петнадесет минути.

Пфу! Писнало ми е от тия жени! Как беше там? „Карета, каретата ми дайте, да замина!“ Само че къде ще заминеш от Москва, Турецки? Търпи и не ритай.

За да не наговоря още глупости, станах и излязох от кабинета. В оставащото до оперативката време спокойно можех да изпуша една цигара. А още по-добре — две.

В кабинета на заместник главния прокурор на Русия по следствената работа Константин Дмитриевич Меркулов, мой приятел и шеф на Главно следствено управление, освен него и вечния в.и.д. длъжността началник на МУР Слава Грязнов седяха още трима мъже с доста представителен вид.

С първите двама може да се каже, че съм изминал дълъг и нелек път: разкрили сме заедно немалко сложни и заплетени престъпления. Останалите трима ми бяха непознати. Меркулов впрочем бързо елиминира това обстоятелство.

— Запознайте се — каза той, щом влязох. — Старши следователят по особено важни дела Турецки. — И като посочи към непознатите, се обърна към мен: — А това са представители на най-големите московски банки, Саша.

Пренебрегвайки Грязнов — има време, ще се поздравим, — стиснах подред ръцете на гостите на Меркулов.

— Александър Аркадиевич Горшенев — каза първият от тях. — Бетабанк.

— Турецки.

— Илдар Николаевич Фаизов — представи се вторият. — Банка „Русия“.

— Роберт Илич Цой — каза третият. — Банка „Роял“.

— Турецки — произнесох пак аз и се учудих: — „Роял“? А защо „Роял“?

— „Ройъл“ — натърти Роберт Илич, сякаш да ме поправи. — Което значи „кралски“.

— Аха, това било значи! — кой знае защо се зарадвах аз.

Грязнов ми кимна и не пропусна да се намеси:

— Не обръщайте внимание на някои особености в поведението на господин Турецки. Той много обича театъра. Понякога играе и в живота. Но потвърждавам: пред вас е един от най-добрите следователи в прокуратурата.

— Благодаря за добрата дума — поклоних се аз. — Къде ще заповядате да седна, добри ми господа?

Меркулов, разбира се, ме спеши на секундата.

— Стига, Саша — строго каза той. — Сядай, където искаш. — Изчака, докато се настаня, и огледа всички присъстващи. — Е, можем да започваме.

Банкерите седяха с непроницаеми лица. Първи проговори представителят на Бетабанк Горшенев. След като се изкашля хубавичко, той започна:

— Става дума за следното, господа. Напоследък се оформи ситуация, която всява определени опасения сред нас, служителите от банковата система. Бих казал даже не опасения, а сериозна тревога.

За известно време над масата се възцари тишина. Горшенев сякаш се страхуваше да продължи.