Фридрих Незнански - Нощни вълци

Но моята образна реч ядоса Меркулов и той затръби като ранен слон:

— Аз тая група не съм я рисувал с моливче по листа! Прокарах я през всички инстанции! Знаеш ли колко кандърдисвах шефовете на различните ведомства да работим заедно — имам предвид МВР, ФСС 1 1 Федерална група за сигурност. — Б.пр. и другите силови структури…

— Не можеш ли да се изразяваш по-спокойно — казах му. — След като си решил, че е жизненонеобходимо да се създаде такава мощна следствено-оперативна група, значи си бил наясно срещу кого се каниш да се бориш и срещу кого пращаш нас, следователите от прокуратурата и милицията, и оперативния състав на МУР?

Меркулов утихна и кротко отговори:

— Представях си.

— Ами посвети и нас тогава.

Грязнов ни гледаше любопитно.

— Да — казах. — И бъдете любезен, господин държавен съветник от правосъдието втори клас, да обясните защо аз, най-близкият ви приятел и помощник, въобще не знаех за вашите намерения? Що за тайни на мадридския двор са това?

Костя не ме удостои с отговор. Изведнъж ни заговори за нещо съвсем друго.

— Кажете, чували ли сте за някой си Портнов? Феликс Михайлович.

— Кой? — настръхна Грязнов.

— Феликс Михайлович Портнов — повтори Меркулов, като гледаше Грязнов.

И аз го погледнах. Това име нищо не ми говореше.

— Дано да не сгреша — каза Грязнов, — но тъкмо вчера ми докладваха за него.

— Във връзка с какво? — заинтересува се Меркулов. Имам предвид — във връзка с какво дело?

— Във връзка с убийството на някой си господин Гримов в хотел „Балчуг“. Делото се води от Московската прокуратура, а ние го разследваме.

— Да — каза Меркулов. — Вече ми е известно за това убийство на италиански гражданин. По какъв начин е набъркан там Портнов?

— Потърпевшият Гримов е трябвало да се срещне с него във фоайето на хотела — отговори Грязнов. — Но Портнов не дошъл на срещата.

— И защо?

— Обяснението му е доста странно — подсмихна се Грязнов. — Казва, че забравил, а и освен това Гримов му се сторил несериозен бизнесмен.

— Интересно — замислено произнесе Меркулов. — Значи те си уговарят среща, Портнов не отива, защото забравил, а в същото време убиват Гримов. Така ли е?

— Точно така — потвърди Грязнов.

— Интересно — повтори Меркулов и разтри бузите си. — Е, какво пък. Съвпада.

— С какво съвпада? — поинтересувах се аз.

Сигурно няма да се учудите прекалено, драги ми читателю, ако кажа, че в този момент се чувствах като пълен идиот. В приятелски кръг такова нещо още не ми се бе случвало.

— Вижте, момчета — доста бодро каза Меркулов. — Поръчах да направят някои справки. Феликс Михайлович Портнов е пристигнал в нашата столица преди около половин година. Наел е в международния изложбен център доста площ за своята фирма „Ню Мос“. Започнал да сключва договори с наши руски фирми. А приблизително месец след като се появил в Москва, са започнали и банковите обири.

Бях му обиден, затова казах:

— Е, и какво? Малко ли хора са пристигнали преди половин година? За нас, юристите, това е балон, въздух под налягане. Съвпадение.

— Напълно — лесно се съгласи Меркулов. — Това може да се окаже наистина съвпадение. Кой ли не идва тук, нали? Не бих се захванал за тоя Портнов, ако нямаше едно много важно обстоятелство.

— Не ме мъчи — помолих го аз. — Пей, началник. Казвай какво е това обстоятелство!

— Преди три месеца — започна да разказва Меркулов — той дойде при мен.

— Сам ли дойде? — учудих се аз.

— Не е за вярване — удиви се и Грязнов.

— Портнов — потвърди Меркулов — дойде тук, в този кабинет, и проведохме, така да се каже, дружеска беседа.

— И какво искаше? — Щях да се пръсна от любопитство, макар да знаех, че Костя ще разкаже само толкова, колкото сметне за нужно, и нито дума повече. — Какво искаше този Портнов от теб? Да не ти е предлагал подкуп?

— Знаеш ли, Саша — изведнъж се разсмя Меркулов, — ти си прав. Той наистина дойде, за да ми пробута подкуп.

— Лъжеш! — ахнах аз.

Това вече беше прекалено. Аз, естествено, се шегувах, като споменах за подкуп. Трябва да си луд, за да предложиш подкуп на заместник главния прокурор на Русия. Ако поне малко познаваш Меркулов.

— Не — отвърна Костя. — Именно това ми предложи. Само че завоалирано — макар и доста прозрачно.

— Разказвай подробностите.

— Общо взето, стана така — продължи Меркулов. — За начало ще ви кажа, че някога Феликс Портнов ми беше състудент. В юридическия факултет.

— Дааа… Животът е интересно нещо — забелязах аз.