Фридрих Незнански - Нощни вълци

В това, което исках да кажа, имаше нещо странно стройно, точно, проверено. Но какво — въобще не можех да го формулирам и това ме измъчваше.

— Почакайте — като курдисан повторих аз.

Грязнов естествено не издържа.

— Абе какво да те чакаме — изруга той. — Да си спомниш целия списък признати бандити?

Уж глупост каза, а всичко изведнъж си дойде на мястото.

Разбира се.

— И така — казах с интонацията на Меркулов. — През осемдесета коронясват Портнов.

— Така — съгласи се Меркулов.

— През осемдесет и втора умира Брежнев — продължих. — Нали така?

— Какво общо има…

— Почакай, Костя — прекъснах шефа си. — Ей богу, съвсем сериозен съм. Значи през осемдесет и трета умира Андропов, сменя го Черненко — и на умните хора им става ясно, че всичко отива на майната си. Нещо се носеше из въздуха. Логично, нали?

— Саша…

— След година бандитските авторитети на Съветския съюз решават да измъкнат Портнов от лагера. Те подкупват някого, от когото зависи промяната на присъдата, излизат нови обстоятелства около делото, Портнов излиза на свобода.

— Нещо прекалено сложно стана — със съмнение промърмори Грязнов.

— Колкото по-сложно е, толкова по-просто ще излезе — упорито се инатях аз. — Защо им е Портнов?

— Е, за какво?

Направих лукава физиономия.

— Много ли бяха признатите бандити в Съветския съюз?

Струва ми се, че направо ги сразих с този съвсем прост, както изглеждаше, въпрос.

И знаете ли какво каза Грязнов?

— Чакай, чакай…

— Стоп! — прекъснах го. — Аз пръв помолих да почакате. И така. Признатите бандити освобождават Портнов. Ще попитате: защо? Ами отговорът е на повърхността. Какво е направил Портнов няколко месеца след освобождаването му?

— Емигрирал — плесна се по челото Грязнов.

— Точно — потвърдих аз. — Драснал зад граница. Тъкмо когато нашите органи се занимаваха със същото: тихичко изритваха нежелателните престъпни елементи зад граница. Нека значи да си развяват байрака там, няма защо да създават грижи на социалистическата родина. Разкарай си задника, приятелю, в Израел или в Америка и си граби там колкото щеш, убивай, изнасилвай, мошеничествай колкото ти душа иска. Така че може и нашите да са помогнали на Портнов. Имам предвид да са му отменили присъдата или нещо подобно. И няма да се учудя, ако точно така е станало.

— Възможно е — кимна Меркулов.

— И тогава? — радостно продължих бенефиса си. — Какво означава тогава всичко това, милички мои?

Меркулов ме изгледа одобрително. Той отдавна беше разбрал всичко и се виждаше, че именно заради такива моменти като този ме обича и търпи. И сега ми даваше възможност да се изкажа докрай.

— А това означава — вдъхновено продължих аз, — че не само разузнавачите си имат разни Абели и Рихард Зорге, но дори и такава вулгарна публика като признатите бандити. И Портнов е станал техен пълномощен представител в САЩ.

— Да — промърмори Грязнов, — би могло и така да е. Съвпада.

— Просто съм сигурен, че така е станало. Не знам засега с какво се е занимавал там, в своята Америка, тоя Портнов, но непременно ще разбера. Едно е ясно: разгърнал се е сериозно. Станал е голям „авторитет“. И сега е пристигнал тук, защото, колкото и да е тъжно да си го признаем — днес Русия е истински Клондайк за такива мошеници.

Доволен бях от себе си: съчиних версия, която порази приятелите ми.

И затова си представяте какво ми беше, когато Меркулов, гледайки ме със същия ласкав поглед, спокойно заяви:

— Именно тези мои съображения убедиха главния прокурор в необходимостта да се създаде специалната оперативно-следствена група „Пантера“.

Зяпнах го, поразен от чутото, а Грязнов гръмко се разсмя.

— Ама че мутра направи — задавяйки се от гнусния си кикот, проговори той. — Ох, не издържам повече…

— Ти си знаел?! — гледах потресен Меркулов.

— Разбира се — спокойно отвърна той.

Грязнов продължаваше да цвили.

— Ти поне мълчи — казах му. — Дори не се досещаше за това.

— Че аз и не претендирам — сви рамене той. — Аз съм оперативник, а не следовател.

— И така, да резюмираме — каза Меркулов. — Създава се специално оперативно-следствена група „Пантера“, която има задачата да разследва серията обири на банки въобще и дейността на Портнов в частност. Трябва да притиснем тоя деец. На теб, Саша, се възлага един от най-отговорните елементи на задачата.

— Портнов? — уточних аз.

— Същият — отговори Костя. — И естествено, банките…