Фридрих Незнански - Нощни вълци

Подсвирнах.

— Пет хиляди! Тоя за кого ни взема?

— А ти за колко би се съгласил? — криво се усмихна Меркулов.

— Без инсинуации — предупредих аз. — Подкупвали са не мен, а вас, шефе.

Грязнов ни гледаше неодобрително.

Но в мен сякаш се бе вселил дявол.

— И ти какво му отвърна между другото на тоя нахал?

— Саша, стига — помоли ме моят шеф, като се намръщи. — Честна дума, сега не ми е до шеги. Накратко, пратих го на майната му. А след като си замина, се замислих защо е толкова нагъл.

— Нима?

— Стига! — кресна ми Меркулов. — Млъкни поне за минута и ме изслушай!

Протегнах длани напред: предавам се значи.

— Та значи — продължи Меркулов — той се омете, а аз се замислих. Досега никой не се е навирал така открито да ме подкупва. Никой така цинично не ми е предлагал да работя за престъпниците. А и изобщо не се страхуваше, че мога да го запиша на лента. Не, нямаше и помен от страх.

— Усещаше ли се по поведението му дали някой не стои зад гърба му? — попита изведнъж Грязнов.

— Усещаше се — отвърна Меркулов. — А и ми се стори, че не провежда за пръв път подобен разговор.

— А как реагира на отказа ти? — попитах.

— Там е работата я. Спокойно отреагира. Сякаш нищо друго не е очаквал да чуе от мен.

— Нищо не разбирам — признах си. — За какво е идвал тогава?

— Е, това е просто — намеси се Грязнов. — Да опипа атмосферата, както се казва.

— Опипват почвата, а не атмосферата — заядох го аз.

— Голям праз! — махна с ръка Слава.

— Така или иначе — продължи Меркулов — направих справка за неговата фирма. Нищо криминално, поне от пръв поглед. Съвсем солидна фирма. И ми се струва, че се ползва с доверие сред нашите руски фирми. Тези, към които се обърнахме за информация, казаха, че са доволни от сътрудничеството.

— А защо аз нищо не знаех? — се поинтересувах малко уязвен, макар да разбирах, че Меркулов и така ми отделя повече внимание, отколкото заслужавам. Между мен и Костя в йерархията има още шест души: началникът на Главното следствено управление и двамата му заместници, началникът на нашата следствена част и неговите двама замове.

— Ти и без това си затрупан от дела — обясни ми Меркулов. — От какъв зор съм длъжен да те посвещавам във всички дреболии, които съпровождат моята работа? Та аз наблюдавам не само вашата следствена част, а и цялата следствена структура на Русия, нима не ти е ясно?

— Ако правилно съм те разбрал, Костя — казах аз, — това дело е престанало да се числи към дреболиите от момента, когато са убили инкасаторите и са задигнали купища пари.

— Правилно си разбрал — съгласи се Меркулов. — Делото за бандитското нападение на инкасаторската кола и другите нападения срещу банките е взето под личния контрол на главния.

Все пак продължавах да не разбирам каква е връзката между визитата на Портнов и обирите. И попитах за това Меркулов.

— Никаква — отвърна той, макар да ми се стори, че крие нещо. — Засега никаква.

— Да попитам по друг начин — не мирясвах. — Каква е връзката между появяването на Портнов в нашата страна и обирите?

— Това вече не е един въпрос. — Костя притежаваше ангелско търпение. — И пак ще ти отговоря — никаква.

— Не е логично — не се предавах аз. — И въобще защо сме се лепнали за тоя Портнов? Може би той отдавна вече е просто честен бизнесмен, който е осъзнал грешките на миналото си и се е разкаял. А това, че е идвал при теб, още нищо не доказва — кой знае какво може да е имал наум. Представата, че у нас всички са корумпирани, не е толкова далеч от истината. Ами ако той наистина ти е предлагал честно сътрудничество — според своите представи, разбира се? Той като капиталист е смятал, че за информацията трябва да се плаща.

— Давам ти жокер — уморено произнесе Меркулов и двамата с Грязнов застанахме нащрек: сега той ще каже нещо много важно. — В хиляда деветстотин и осемдесета година Феликс Портнов е бил коронясан. В лагера.

— Тоест той е станал вор в законе — признат бандит — уточни Грязнов.

— Именно — кимна Меркулов. — Имате ли още въпроси или и така всичко ви е ясно?

— Защо не ни казахте веднага, гражданино началник? — упрекнах аз Костя.

— Да — замислено проточи Грязнов. — Признатите бандити и в Африка са си бандити.

— Удивително точна забележка — съгласих се и аз. — А в Америка те не са просто бандити, те са… Почакайте!

Меркулов и Грязнов любопитно ме гледаха: що за мисъл е хрумнала на господин Турецки?

— Почакайте — повторих аз, втренчен в пространството.