Фридрих Незнански - Нощни вълци

— И както ни се струва — добави Цой, — работата тук съвсем не е в проникването в нашите компютърни база данни. По-точно — не само в това.

— Имате ли някакви предложения, желания? — попита ги Меркулов.

Банкерите имаха приготвен от по-рано отговор на този въпрос.

— Ние решихме — каза Горшенев — да обявим премия. Ако вашето разследване успее, нашите три банки ще преведат по сметката на Главна прокуратура на Русия по половин милион долара. Мисля, че по-нататък към нас ще се присъединят още няколко солидни банки.

И тук Грязнов нададе глас.

— Между впрочем — започна той малко обидено, както ми се стори — тук е представена не само прокуратурата, аз представлявам МВР, по-точно Московската криминална милиция, тоест МУР.

Меркулов вдигна длан, за да го успокои.

— Ще се оправим — каза той. — Никога не сме забравяли братята по оръжие. Всъщност, господа, вашето предложение вероятно е правилно, а умозаключенията ви са смислени. Разбира се, с ваша помощ ще проведем щателно разследване. Вече имаме някои съображения как да стане. Може да се каже, че вече сме стигнали до определено решение. — Той угаси с поглед пламналия в очите ми въпрос. — Що се касае до възнаграждението, не мисля, че ще се намери причина да го откажем. Прокуратурата, както всички, си има дупки за закърпване.

Той стана, като с целия си вид даваше да се разбере, че съвещанието е свършило. Разбира се, станаха и всички останали, включително и аз.

— Довиждане, господа — сбогува се Меркулов с посетителите.

С поглед заповяда на мен и Грязнов да останем.

Господа банкерите напуснаха кабинета. Бих казал: важно се оттеглиха.

Меркулов се обърна към останалите — тоест към мен и Грязнов.

— Е? — попита той. — Какво ще кажете?

Грязнов мечтателно въздъхна.

— Половин милион долара! — Той даже щракна с пръсти. — И перспектива да бъде увеличена сумата. Съгласен съм и на една трета.

— Не зяпвай преждевременно — спря го Меркулов. — Тия парички трябва да се заработят. А и не за парите работим.

— Защо, не ви ли плащат заплата? — състрадателно ни изгледа Грязнов.

— Не е там въпросът — прекъсна го Меркулов. — Трябва да се работи независимо дали ти плащат или не.

— Между другото — напомних аз, — какво е това гениално съображение, дори решение, за което спомена?

Меркулов спря да мърмори и се настрои делово.

— Всъщност точно затова ви поканих тук, господа — каза той.

— Нима? — заядох го. — А аз си мислех, че е само заради тези акули на новородения капитализъм.

— И заради тях също — каза Меркулов, като ме гледаше неодобрително. — Но разговорът с тях е само прелюдия към нашия.

Не ми харесваше тонът му. Някак не по меркуловски тържествен, да не кажа — натруфен. Какво му става днес?

— И така — продължи заместник главният прокурор на Руската федерация Меркулов, — взето е решение, при това най-отгоре, да се създаде специална следствено-оперативна група на основата на нашето следствено управление и Московската криминална милиция.

Грязнов попита:

— По повод разследването на банковите обири ли?

— Точно така — кимна Меркулов. — Групата, за която става дума, получава кодово име „Пантера“.

— Бива си го — не се сдържах аз. — И защо именно пантера? А не тигър или магаре например?

— Нещо против ли имаш? — намръщи се Меркулов.

Наистина, какво се заяждам?

— Ами — вдигнах рамене. — Все ми е тая, ако ще да е кенгуру.

— И така, групата ще се казва „Пантера“ — повтори Меркулов и взе един лист от бюрото си. — В нея влизат тринадесет следователи от прокуратурата и милицията, шестнадесет оперативници и тридесет бойци от специалните части на милицията.

— Това ли е окончателният списък? — избухна Грязнов. — Без да го съгласуваш с мен! Откъде знаеш кого именно от моите хора съм смятал да включа в групата?

— Списъкът засега включва само служителите от следствената част на Главна прокуратура — обясни му Меркулов. — А списъкът на вашите хора искам да е на бюрото ми до четиринадесет часа.

— Но… — опита се да възрази Грязнов, само че Меркулов го прекъсна, при това доста твърдо:

— Никакви „но“! Решението е съгласувано с твоя министър. Така че бъди добър — до четиринадесет нула нула.

Още от сутринта ми беше тръгнало така, всичко вървеше наопаки, така че и сега ме носеше по утъпкания път.

— Не съм против това решение — казах. — Групата би могла да поработи не лошо. Но не ти ли се струва, Костя, че всичко се прави с някакъв прекален размах? Да не излезе, че нашият мощен топ ще гърми по врабци? Образно казано, естествено.