Фридрих Незнански - Нощни вълци

Меркулов му помогна:

— Ние, разбира се, се досещаме за някои неща, но виждате ли, за нас е донякъде неочаквано, че дойдохте тук заедно. Доколкото разбирам, в бизнеса си вие сте конкуренти.

Въпросът беше риторичен, но Горшенев сметна за нужно да му отговори.

— По принцип е така, макар че представата за конкурентната борба в съзнанието на обикновения гражданин придобива доста уродлив вид…

Наложи се да се намеся.

— Константин Дмитриевич не е съвсем обикновен гражданин — заявих на някак изплашения, но не съвсем загубил самоувереността си банкер. — Не е точно от гражданите, които обичат да ходят на риболов, но не смеят да отидат, за да не настинат.

Меркулов ме изгледа и се намръщи от досада. И като прехвърли поглед към Горшенев, меко предложи:

— Продължавайте, моля ви, Александър Аркадиевич. И така, какво ви тревожи най-много?

Горшенев продължи:

— Работата е там, че става нещо странно. Напоследък, както знаете, бяха ограбени няколко банки.

Меркулов ми хвърли предупредителен поглед: не се навирай, дръж се спокойно и слушай внимателно.

— Още от самото начало — продължаваше Горшенев, — как да се изразя по-точно… Още от самото начало това предизвика у мен сериозно подозрение. Особено след като беше ограбена и нашата Бетабанк, това мое подозрение се засили. А след като поговорих и с колегите от другите банки, изчезнаха и последните ми съмнения. На колегите също.

— Та за какво нямате вече съмнения? — търпеливо го попита Меркулов.

Горшенев помълча, сякаш събираше кураж, а после някак съвсем по детски изстреля:

— Те знаят всичко!

Видях как се спогледаха Меркулов и Грязнов. Това, че пренебрегнаха моя милост, доста силно ме озадачи. Много интересно…

— Кои „те“? — спокойно попита Меркулов, макар че отговорът на този „оригинален“ въпрос лежеше на повърхността.

— Престъпниците — отвърна Горшенев. — Тези, които ограбват нашите банки.

— Какво според вас им е известно?

— Боя се, че всичко — тежко въздъхна Горшенев. — Нашите сметки, движението на парите, смисълът на договорите с предприятията.

Фаизов и Цой гледаха право пред себе си. По всичко личеше, че това, което говори Горшенев, е съгласувано и одобрено от тях. Представителят на Бетабанк, личеше от поведението им, има всички пълномощия да говори и от името на нашите банки.

— Откъде имате тези сведения? — продължаваше да разпитва Меркулов.

Горшенев отпусна възела на вратовръзката и разкопча яката на ризата си, сякаш се задушаваше.

— Това не са съвсем сведения, а по-скоро нашите умозаключения. Резултат от анализа на нашите охранителни служби.

— Заедно ли работят вашите охранителни служби?

— Там е работата. Отначало работеха поотделно, но стигнаха до абсолютно идентични изводи.

Меркулов помълча малко, погледна Грязнов, после мен и пак така внимателно изгледа всеки от гостите.

— Добре. На какво се основават тези изводи, ще говорим по-късно. Сега ме интересува как звучат конкретно.

— Звучат зловещо — намеси се Фаизов. — Те знаят не само това, за което спомена тук Александър Аркадиевич, но и още някои неща. Например кога се превозват крупни суми в налични пари. И това не само ни тревожи, но и ни плаши. И ако движението по сметките и въобще всичко, свързано с финансите и безкасовите плащания, може да се обясни с елементарен пробив в защитата на нашите компютри, поради което те са наясно с цялата ни база данни, то за мен лично е доста трудно да си обясня откъде знаят за превозването на сумите в наличност. Бих казал, че в някои случаи това направо е невъзможно. Но те неизвестно как знаят всичко.

— Нима не вкарвате в компютрите тегленията на суми в наличност? — попита Меркулов, без да сваля поглед от Фаизов.

Банкерът охотно отвърна:

— Боя се, че не разбирате за какво става дума. За да се осигури пълна секретност, данните за превозването на налични пари се вкарват в компютъра минута преди да започне самата операция по транспортирането им. За това кратко време е невъзможно да се разкрие тази, меко казано, служебна тайна. Да не говорим пък — да се планира обир. А при тях, трябва да им се признае, се получава доста добре.

— Даже прекалено — обади се мълчащият до този момент Роберт Илич Цой.

— Е, какво пък — каза Меркулов. — Ако съм ви разбрал правилно, главният извод, който сте решили да споделите с нас, е, че на престъпниците е известно по някакъв начин всичко, което става във вашите банки.

— Съвсем точно — потвърди Горшенев.