Фридрих Незнански - Нощни вълци

Грязнов ме смрази с поглед: Млъкни, дай да чуем.

— Да — повтори Меркулов, — беше ми състудент. Само че впоследствие пътищата ни сериозно се разминаха. Той стана бандит, а аз юрист.

— Нищо чудно — забелязах аз. — Най-добрите бандюги винаги са излизали от юридическия факултет на Московския университет. Продължавай, Костя.

— Та — продължи той — през седемдесетте се носеше славата на една банда „Нощните вълци“. Чували ли сте я? В Москва много се говореше за нея.

— Нещичко май съм чувал — със съмнение каза Грязнов. И изведнъж въздъхна: — Жалко, че Шура я няма вече с нас.

Александра Романова — бившият началник на МУР и шеф на Грязнов — неотдавна загина. Тя много липсва на всички ни, не само на Грязнов 2 2 Виж романа на Фридрих Незнански „Контролен изстрел“, „Атика“, 1999. — Б.пр. .

— Да — глухо каза Меркулов. — Тя сигурно би могла да ни разкаже за тази банда. Жестока шайка беше дори според мерките на днешното страшно време.

— Е, добре — казах аз. — Разбрах за „Нощните вълци“. Портнов, доколкото разбирам, е бил член на тая банда.

Меркулов ме изгледа и се подсмихна:

— Не съвсем. Не само е членувал в бандата, но е бил нейният организатор и вдъхновител. Той бил главатарят на бандата.

— И не са го разстреляли?

— Осъдили са го на разстрел — отвърна Меркулов, — но после му заменили присъдата с петнадесет години лишаване от свобода. В чест на шестдесетата годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция.

— Пак тия болшевики — казах аз. — Колко невинни хора умориха през всичките години, докато бяха на власт, а когато наистина трябва да се очисти един гад — ударили го на милосърдие.

— Не бъди толкова кръвожаден, Саша — каза Грязнов. — Не ти прилича. Впрочем днес не приличаш много на себе си.

Премълчах. Няма да им разказвам за конфликта с Ирина я! Ще минат и без това.

— Е? — обърна се Грязнов към Меркулов. — Какво е станало после?

Костя сви рамене.

— После Портнов изведнъж се озовал зад граница. В Съединените щати.

— Как е могло да се случи? — попитах аз Меркулов. — Първо, той е трябвало да излезе от лагера чак през деветдесет и втора година. А ако се съди по това, което ни разказа, той отдавна вкусва плодовете на цивилизацията. Западната, имам предвид. Второ, в Америка не приемат осъдени. Или греша?

— Не, не грешиш — потвърди Грязнов. — В Щатите изобщо е забранено да влизат осъдени и членове на КПСС, но я си спомни Япончика. Той си уреди фалшив брак с американка и скри, че е осъждан. Как се е оказал Портнов на свобода, а после в Щатите? Не са могли да го пуснат предсрочно за примерно поведение. Мисля, че тук всичко е нечисто.

Меркулов вдигна ръка, за да привлече вниманието ни.

— През осемдесет и четвърта година, когато Черненко беше на власт — обясни той, — делото на Портнов било преразгледано и Върховният съд открил нови обстоятелства, възникнали при разследването на друго дело. Според тези нови обстоятелства най-тежките обвинения срещу Портнов му били инкриминирани погрешно.

— Как така? — не се сдържах.

Меркулов ме изгледа иронично.

— Виждам, че май го недолюбваш тоя Портнов, макар да не си го виждал нито веднъж.

Нищо не ми оставаше, освен да се съглася.

— Има такова нещо — кимнах. — Усеща се в тоя Портнов нещо зловещо паразитно. Е, и какво станало после с тоя без вина пострадал монстер?

— При преразглеждането на делото по реда на надзора Върховният съд признал, че много епизоди били приписани без доказателства на Портнов. И рязко му намалили присъдата. В края на осемдесет и четвърта той бил пуснат на свобода.

— Провървяло му е на мръсника — казах аз.

— Провървяло му е — съгласи се Меркулов. — След няколко месеца той емигрирал. Не знам каква е била по-нататъшната му съдба. С това сега по наша молба се занимават хората от паралелното ведомство.

Меркулов завърши с това, с което и започна:

— И така, той идва при мен преди три месеца. И ми предложи сътрудничество.

— Естествено — каза Грязнов. — Сега не предлагат направо подкуп. Предлагат сътрудничество.

— Именно това и ми предложи — потвърди Меркулов. — Той искаше да му разказвам веднъж месечно какво става в нашата епархия. В интересуващата го икономическа сфера. За това щял да ми плаща прилични пари, така да се каже, хонорар за информацията.

— И какво нарича той прилични пари? — полюбопитствах аз.

— Пет хиляди долара на месец — с неочаквано суров глас произнесе Меркулов. — И още толкова за всяка особена информация, която може да го заинтересува.