Фридрих Незнански - Нощни вълци

Старши инспекторът от МУР Станислав Аленичев се яви в хотел „Балчуг“ самостоятелно, отделно от оперативно-следствената група.

По принцип това не беше нормално. Обикновено той строго се придържаше към писаните и неписани муровски норми за поведение и не си позволяваше особени волности. Но този ден му се случи нещо, което му попречи да се яви навреме на работа. Закъсня само четири минути. Групата замина без него и най-вероятно биха му възложили друга работа, но вбесеният Грязнов, който временно изпълняваше длъжността началник на МУР, го изпрати, без да размисля, след групата, като му заповяда да се добере дотам на собствен ход, та ако ще и с такси. Пари за този вид транспорт страшният полковник Грязнов естествено не му даде.

Стас хвана такси и потегли към „Балчуг“. Настроението му беше отвратително.

Всичко започна още от най-ранно утро. Макар че всъщност сутринта се разигра развръзката на една стара, точеща се от години драма, а всичко започна доста по-рано.

Стас наемаше стая в голяма комунална квартира, където, освен него, живееха още двама съседи. Портиерът Ахмет Галямин, як тридесетгодишен бик, и старият Григорий Маков, доста популярен някога киноактьор. Стас помнеше няколко негови роли във филми, които с успех се въртяха по кината в цялата страна в годините на неговото детство и юношество. Обикновено Григорий Маков играеше положителни герои, основно мъжествени съветски офицери.

Напоследък Маков практически не се снимаше, а той не умееше да прави нищо друго. И по никакъв друг начин не успяваше да изкара пари. Пенсията му беше мизерна и старият артист влачеше жалко съществование. Стас му помагаше с каквото може, но и той самият не получаваше много. Както се казва, бихме се радвали да помогнем, ама сами гладуваме… На Стас му беше обидно за известния артист и срамно за правителството, което не можеше да осигури на старите хора нормално битие в залеза на живота им.

Но най-много се вбесяваше Стас от поведението на съседа портиер, който при всеки удобен случай дразнеше бедния артист.

— И какво ти дадоха твоите роли? — издевателски питаше той. — Хляб с масло дадоха ли ти? Шампанско дадоха ли ти? Вече ми дължиш десет пенсии. Кога ще ми ги върнеш, а?

Маков мълчеше. Стас се опитваше да обуздае Ахмет, но той резонно възразяваше:

— Че какво? Като е да просиш от Ахмет парички, Ахмет добър, нали? А като си поиска дълга, Ахмет лош?! Къде е справедливостта, а?

И Стас млъкваше. Какво да кажеш на това?

— Ето ти говориш, че неправилно го упреквам, нали? — продължаваше своето Ахмет. — Я го попитай тоя Гришка: защо дъщеря му не праща пари? Защо забравя да прати парички. Виж, писма всяка седмица му пише. И по телефона звъни често. А щом звъни чак от Сибир, значи има много пари, нали? Тогава защо не праща? Мълчиш, Стас, нали…

— Това не е наша работа, Ахмет — опитваше се да му внуши Стас.

Но той още повече се зъбеше:

— Как да не е моя! Той, разбираш ли, взема пари от мен, а кой ще ги връща? А?

— Не му давай — казваше му Стас. — Защо му даваш, след като така ще го упрекваш?

— Да не давам? — учуди се Ахмет. — Че той какво ще плюска?

Всичките му фрази бяха с въпросителен знак накрая.

— Ами ако пукне? — не мирясваше Ахмет. — Ти ли ще го погребваш?

— Ахмет…

— Какво Ахмет? — не можеше да се успокои портиерът. — Какво Ахмет? А? Трийсет години съм все Ахмет! А той кой е — вече хиляда години неясно кой. Дали е артист или просяк, а?

Григорий Маков не издържаше да слуша тези разговори и когато започваха, се криеше в стаята си.

До днешната сутрин той винаги преживяваше в своята бърлога, изчакваше да се успокои Ахмет и да може да продължи своя мизерен, но все пак живот.

До днешната сутрин…

Рано сутринта Стас се събуди от силни удари. Някой разбиваше нечия врата. Стас скочи от леглото и изтича в коридора.

Ахмет рано беше почистил двора, тоест изпълнил задълженията си, и на връщане по навик погледнал в общата пощенска кутия на квартирата. Стас видя, че вестниците, кой знае защо, се търкалят на пода, а самият Ахмет яростно се опитва да влезе в заключената стая на Маков. Вратата трещеше под безмилостните му удари и всеки момент щеше да изхвърчи от пантите, а портиерът крещеше с всичка сила:

— Ей, ти! Излизай веднага! Негодник проклет! Излизай да ти разбия мутрата!

Стас известно време гледа шашнато разярения си съсед, после попита:

— Какво правиш?