Фридрих Незнански: Операция „Фауст“

Главни действащи лица:

Александър Борисович Турецки (Саша) — старши следовател в Московската градска прокуратура.

Константин Дмитриевич Меркулов — началник на следствения отдел на Московската градска прокуратура.

Светлана Белова — стажантка, студентка от Юридическия факултет на Московския университет.

Ким Лагина — стажантка, студентка от Юридическия факултет на Московския университет.

Вячеслав Грязнов — старши инспектор от Московската криминална милиция, капитан.

Евгени Жуков — бивш старши инспектор от Московската криминална милиция, сега заместник-началник на строително обединение в Кабул.

Семьон Семьонович Мойсеев — криминолог в Московската градска прокуратура.

Артьом Григориевич Горни — главен военен прокурор, генерал-полковник.

Иван Алексеевич Бунин — помощник на главния военен прокурор, майор.

Александър Сергеевич Рогов — заместник-началник на Главното разузнавателно управление при Генералния щаб на Съветската армия, генерал-полковник.

Владимир Ивонин — командир на рота от 17-и полк от спецчастите, старши лейтенант.

Александра Ивановна Романова — началник на 2-ри отдел в Московската криминална милиция, полковник.

Ирина Флоровска — студентка от Московската консерватория.

Виктор Михайлович Чебриков — председател на Комитета за държавна сигурност на СССР, армейски генерал.

Стален Йосифович Серий — командир на 17-и полк от спецчастите, генерал-майор.

Игор Бирюков (Валето) — шофьор на театър „Ромон“, служил в 17-и полк от спецчастите.

— … Това, което ще видим, може да ви съсипе нервите. Затова всеки веднага да си подхваща работата: Турецки поема разпита на свидетелите, ние с капитан Грязнов започваме огледа на местопроизшествието.

Меркулов спря за миг, после изведнъж продължи нервно, обръщайки се непосредствено към мен, макар аз въобще да не спорех с него:

— Саша, вярвай ми, знам какво говоря. Преди двайсет години, когато бях следовател в Кубан, колхозните сепаратисти такъв фойерверк ми устроиха в деня на изборите за Върховен съвет! Сетне изравяхме само ръце, крака… и глави в преспите. Онази нощ, беше през февруари, тъкмо заваля първият сняг — натрупа отведнъж почти метър. После съдебният лекар с чист спирт ме свестяваше. А пък в Тушино един самолет като избухна по време на парада…

Нашият шофьор почти нахлу във входа на станцията на метрото и рязко наби спирачките. Следствено-оперативната група се промъкна през милиционерския кордон и слезе на платформата по спрелия ескалатор. Блъсна ни задушаващия мирис на горяло и още нещо непознато — отровно и кисело…

— Динамит — каза Меркулов, щом забеляза как подуших.

И веднага се разкрещя на пожарникарите, които заливаха с маркучите пламъците на затихващия пожар. Само че късно: двайсет сантиметра воден пласт вече покриваше предполагаемите веществени доказателства.

Вячеслав Грязнов се беше присъединил към оперативните работници от ведомствената милиция на московското метро и заедно с тях разглеждаше онова, което бе останало от вагона — овъглената, раздула се като от краста някога синя обшивка, тлеещите седалки, изметнатите, изтръгнати от пантите врати. Озърнах се: това, което виждах, не се връзваше с представата за живот на земята — толкова ужасяващо беше. И когато видях как някаква жена прегръща това, което преди половин час е било нейното синче, аз се приближих до мраморната колона и притиснах бузата си към прохладната повърхност. Санитарите наоколо събираха на носилките труповете или по-точно парчетата от трупове. Приближи се Грязнов с нещо в ръката. Той беше ужасно бледен, почти бял, като прекалено напудрен клоун, и рижите лунички отчетливо изпъкваха върху тебеширеното му лице.

— Ето я — изхриптя той, изкашля се и продължи: — Саморъчна.

Забелязах, че той избягва да се оглежда. Меркулов, който стоеше върху релсите, потънал до глезените във вода, извика:

— Турецки, какво си щръкнал тук? Веднага отивай горе в дежурната стая на милицията и разпитай всички, дето са там!