Фридрих Незнански - Операция „Фауст“

— А къде остава презумпцията за невинност, Лана? Като студентка последна година, ти трябва да я помниш винаги. Доказването на вината е задължение на правосъдието.

Гречаник помръдваше с вежди, докато редеше сентенциите си, сякаш с целия си вид даваше на другите да разберат: „Аз така, между другото за презумпцията, а иначе нас ни свързва нещо повече.“ Може и да си въобразявах, но те вече бяха минали на „ти“. И тогава казах, наистина по-високо, отколкото ми се искаше:

— Че той е психар! Такъв каквото искаш ще ти надрънка! Досега не е навредил на никого, — даже напротив — след взрива църквата в „Армянский переулок“, където дотогава имало някакъв склад, я върнали на Патриаршията… За какъв дявол му е да погубва хора?!

Мойсеев се изкашля в шепата си, приканвайки ме да се успокоя. Но на мен не ми минаваше:

— Е, добре. Вие както искате, а аз съм затънал до ушите в работа. Кой е разпределен при мен? — Взех листа от масата. — Николай Степанюк.

Един младеж с малко селски вид и живи сини очи ентусиазирано се надигна иззад масата.

— Да вървим, Николай, да се борим с педитата!

На излизане чух зад гърба си:

— Интересен тип…

Каза го Лана Белова.

Около пет часа се върнах в прокуратурата, където трябваше да ме чака инспекторът от милицията капитан Вячеслав Грязнов с допълнителни агентурни данни по онова дело за вертепа.

На входа се сблъсках с нашия шофьор Серьожа, който презглава се изтърколи по стълбата, като едва не ме събори.

— Опа, Александър Борисович! Вие ли сте! А мен значи… Семьон Семьонович… е, тоест… прати ме по работа… Ей сега ще се върна!

Стана ми ясно, че независимо от предупреждението денят на „отворените врати“ се е развихрил. Без да влизам в стаята си, аз натиснах бравата на лабораторията по криминалистика, но тя бе затворена отвътре. Мойсеев ме пусна да вляза едва след пълна идентификация на моята особа по гласа.

Дружната компания — Мойсеев, Гречаник, Грязнов, четирите стажанти и две девици от секретариата — сервираше на дългата маса и я отрупваха с неизвестно откъде взели се благинки.

— Ура! Турецки пристигна! — запляска с ръце Ким.

— И за какво долетя непристъпният Турецки, да ни разгони или да се присъедини? — попита Лана Белова. Сутринта ми се стори, че тя беше с друг тоалет, но очевидно просто беше свалила жакета си. Вместо отговор аз се втренчих в голите й рамене.

— Иска ли питане! Естествено, за да се присъедини — прекалено жизнерадостно изгука Гречаник. А аз се замислих: в какъв смисъл „непристъпен“? На глас казах само:

— Серьожа за водка ли го изпратихте?

— Изобщо не! Вашата следователска интуиция пак никаква я няма! Серьожа отиде за китарата. — И Мойсеев отвори огнеупорната си каса, където бяха подредени като войници бутилките с твърдо гориво.

— За китарата?

— Слава обеща да ни изпердаши нещо сърцераздирателно — игриво продължи Семьон Семьонович.

Погледнах Грязнов. Той ми направи знак: значи, задачата ти я изпълних, защо да не се повеселя! После ми подхвърли през масата огромен тирбушон:

— Заеми се, Сашка, с винцето за дамите!

… Отцепих се още след първата чаша, защото от сутринта, по-точно от вчерашната вечер, трошичка не бях хапнал. Грязнов попя малко от Висоцки, после премина на старинни романси. Ким недвусмислено си лепна коляното за моето под масата. Мойсеев енергично напиваше третата стажантка, чипоноса дебеланка с очила. Тя редовно избутваше ръката му от раменете си, но го слушаше внимателно. А той плещеше нещо наистина невъобразимо. Заслушах се, за да доловя смисъла:

— … Мозъчните капиляри са обкръжени от атроцитите… Когато в кръвта навлиза алкохолът, капилярите започват да се обезводняват. Отливът на течност от атроцитите предизвиква подуването им, което пък води до повишено налягане в черепа… И тъй като капилярите снабдяват тъканите с кислород, тяхното обезводняване предизвиква хипоксия…

Дебеланата за пореден път изтърси нахалната ръка на своя ухажор и каза със силен бас:

— Хайде да потанцуваме!

Серьожа пусна стереоуредбата и от колоните се изтръгна зовящият глас на Глория Гейнър: „Въпреки всичко ще оцелея“.

Седях срещу Лана и не можех да откъсна очи от нея. Според мен тя пи малко и почти не се усмихваше, само понякога бавно оглеждаше всички. Гречаник, сложил ръка на облегалката на Ланиния стол, замечтано пийваше от виното си, но аз инстинктивно усещах, че шансовете му са нищожни. Приближих се до Лана, като внимавах да не се блъскам в столовете, и й протегнах ръка. И в същия миг видях в косата й, почти на тила, малката зелена панделка, която окончателно ме побърка.