Фридрих Незнански: Операция „Фауст“

— Не отгатнахте, гражданино началник.

— Значи в поликлиниката? Смятате под прикритието на тези залъгалки да прередите опашката?

— Саша, не ме принуждавайте да използвам оценъчни прилагателни.

— Карайте, не се притеснявайте!

— Вие сте бездарен следовател.

— Признавам — бездарник съм. Но все пак какъв е номерът?

— Виж, това вече, Александър Борисович, е моя малка тайна… — Стори ми се, че Семьон Семьонович фъфли по-малко от обичайното. — Шегувам се, Саша. Вчера ви нямаше, а при нас, така да се каже, има забавни новини. Докато вие с капитан Грязнов се занимавахте с оная бъркотия, при нас изпратиха момичета… Не, не! Не в този смисъл! Стажантки — цели три! И двама младежи. — Той намигна заговорнически. — Да вървим!

До витрината с изложеното оръжие стоеше много красиво момиче с дръпнати японски очи. Какво ставаше днес — да не би да имаше конкурс за красавици?! Във всеки случай държането на Семьон Семьонович получи някакво обяснение.

— Ким! — Тя ми протегна тясната си длан.

— Между другото, Ким е име — засуети се Мойсеев, дрънчейки с медалите си. — Цялото е Ким Артьомовна Лагина.

— А вие сте Турецки, нали? — с игрив поглед попита Ким.

Съгласих се с идиотски поклон и добавих:

— Или Саша, ако ви харесва.

— Харесва ми — усмихна се с ярките си устни Ким и пак заразглежда оръжейната колекция, като продължаваше да ми хвърля прикрити погледи.

— Къде ли се дянаха другите? — притесни се Мойсеев.

— Някакъв княз покани всички на съвещание, а мен помоли да подежуря тук, докато ви нямаше. Кой е този княз — един дълъг и кльощав? И защо „княз“? Защото е прекалено интелигентен ли?

Двамата с Мойсеев се разсмяхме — стажантката беше съвсем права за Меркулов.

— И тъй, Семьон Семьонович, какви са новините около взрива в метрото? — Придадох си сериозен вид, още повече че действително нямах търпение да чуя новите неща, а засегнатото самолюбие не ми позволяваше да се обърна към Гречаник. Пархоменко беше „прикрепил“ Мойсеев към Гречаник — криминологът беше експерт по всички видове оръжия и взривни устройства.

Седнахме с Мойсеев един срещу друг на нерационално дългата маса, обградени от портретите на знаменити криминалисти. Мойсеев измъкна от джоба си дебел и ужасно изпомачкан тефтер, надраскан с понятни единствено за него записки и чертежи, и започна да разказва, без да забелязва нашето споглеждане с Ким.

— Този същият Святов по-рано е съден за диверсия по железниците — взривил изоставен, излязъл от движение вагон. Нямало жертви. Признали го за невменяем и го затворили в Столбовата затворническа психиатрия, откъдето благополучно драснал преди година. На 17 ноември 1984 година Святов поставил на прозореца на изоставената църква в „Армянский переулок“ експлозив…

В кабинета изведнъж се намърда шумна компания начело със заместник-градския прокурор Пархоменко. Над всички стърчеше главата на Меркулов. И в следващата секунда аз престанах да чувам каквото и да е. Не че оглушах, а сякаш слушах разговор на непознат език — сред влезлите беше тя, моята сутрешна непозната. Пархоменко нещо приказваше, останалите се настаняваха около масата. А аз усещах ужасно сърцебиене… Тя ме погледна без всякакъв интерес, после сви тъмните си вежди…

— Александър Борисович, чувате ли ме? — Осъзнах, че Меркулов се обръща към мен и очевидно не за първи път. — Леонид Василиевич разпредели за днес задълженията на нашите стажанти и аз моля Семьон Семьонович, като ръководител на производствената им практика, да контролира тяхната работа. Ние с Леонид Василиевич отиваме на заседание в градския комитет на партията. Моля в наше отсъствие да се спазва дисциплината. Защото, извинете ме, устроили сте някакъв ден на „отворените врати“…

Началството напусна лабораторията по криминалистика и Мойсеев започна пак отначало да разказва историята на Святов. В главата ми се въртяха като развалена плоча думите на Пархоменко: „Светлана Николаевна Белова… Светлана Николаевна Белова… Светлана…“ Имената на останалите стажанти не запомних.

— Вчера Шура, простете, Александра Ивановна Романова, началник на втори отдел на криминалната милиция, го е прибрала заедно с всичките му такъми: динамит и прочее. Вечерта Святов си признал, че — озлобен на целия свят — е поставил бомбата във вагона на метрото. — Мойсеев помълча и добави: — Разбира се, тази версия трябва тепърва да се провери.

— Щом си е признал, какво да проверяваме? Кой ще вземе да топи сам себе си? — Говореше тя: тихо, сякаш думите й излизаха сами, без тя да иска.